Ефектът на простите послания
„Чиста къща” на Пловдивския театър предизвиква емоции, избухва смях, надигат се сълзи, пречистващите сълзи на разбирането, на опрощението. Ако смятате, че има някакво много сложно послание в тази ранна пиеса на Сара Рул, грешите. В нея наистина има някаква загадъчност, някаква недоизказаност, но това е белег на добрата литература, казано най-общо. Признавам, отидох подготвена, прочела текста предварително. Но и тези, които се сблъскаха в упор с белотата/чистотата на едно лекарско жилище, в което най-цветното нещо е бразилската прислужница на семейството Мачилги, както се произнася там името Матилда, бяха мигом запленени. Момичето е не само бразилка, но и комик с ударение върху „о” и дъщеря на комик/комици – съчинява и разказва вицове, а животът на родителите й – пример за нея, е един нескончаем виц.
„Чиста къща” е пиеса за обичта, която може да бъде най-чистото и най-пълноценното човешко чувство – обичта между две сестри, обичта на един мъж и на една жена, обичта към различните от нас... и всичко това със средствата на ситуационната комедия. Иван Урумов говори за среща на нормалността с необичайното, не ежедневното, различното. Той е следвал авторката, а там, където му се струва, че нещо не е достатъчно интересно и излишно за чистия разказ, се е отказвал от него. Заедно със сценографа Петър Начев (художник на костюмите е Мария Диманова), те са повдигнали онагледяването на спомените, паралелността на случващото се на една друга сцена. Неговата работа с актьорите е отлична, за пореден път имаме възможност да се убедим в това негово качество, очевидно и в „Доходно място”, и в „Женитба”, и особено в „Есенна соната”, все негови постановки в Пловдивския театър. Предпочитаната от режисьора актриса Ивана Папазова играе студена интелектуалка - перфекционистка – нито едно неточно движение, нито една небрежна интонация. Елена Атанасова е странна и необичайна, но актрисата има чувство за деликатен, премерен хумор. Троян Гогов няма голямо присъствие – фокусът е върху женските взаимоотношения, но сцените на неговата радостно-щастлива влюбеност са ни напълно достатъчни. Надя Конакчиева е актриса с латиноамериканско излъчване и като че ли без възраст. Но голямото откритие е дебютантката Радина Думанян в ролята на Матилда – ролята сама по себе си е цветна и младата актриса е точно на мястото си. В целия спектакъл се носи един латиноамерикански амбианс – с ритъма на румбата и самбата, с разтварянето в безкрайната шир на океана – от терасата на Ана можеш направо да скочиш в него, с брането и подхвърлянето на ябълки. Чист и завършен спектакъл.