Изкуството като процес на съучастие

 
Проект 0 на Кирил Кузманов се осъществява от 2010 г. като независим художествен проект за градското (публично) пространство на квартал Капана в Пловдив. За първи път той е представен като авторска работа в рамките на Проект 01, куриран от Владия Михайлова, за „Фон: Млади автори“, 2010, на Галерия Сариев. Оттогава Проект 0 се реализира в сътрудничество със същия куратор и Фондация „Отворени изкуства”. Инженер по проекта е Димитър Димитров. Проект 0 е съставен от 50 индивидуални фрагмента, като всеки от тях има огледална повърхност. Стойността им е калкулирана на базата единствено на разходите за изработването им, без добавена стойност. В периода от 2010 до май 2013 тези фрагменти са заявявани от различни хора и групи чрез дарение на специално открита сметка, администрирана от Фондация „Отворени изкуства”. От началото проектът предвижда, в случай че всичките 50 фрагмента се заявят, те да бъдат монтирани общо, образувайки двустранна огледална стена на ул. „Златарска“ в кв. Капана. Ако до обявения краен срок те не са заявени, всички биха получили парите си обратно. През месец май 2013 всички фрагменти от Проект 0 вече имаха своя притежател. Освен формални, Проект 0 има също смислови и етични измерения. Той се реализира като процес в публичното пространство и като платформа за диалог и генериране на съдържание. Чрез множество отворени дискусии за проекта и пространството, публикации и изложби, от 2010 г. насам той успя да създаде своя собствена среда на случване. Повдигна въпроси за това каква е ролята на изкуството в живота и в града като място на среща. В такова място на среща, след 4-годишен период, между 7 и 17 юни 2014 г. ще се превърне улица „Златарска“. На нея ще бъдат монтирани 50-те фрагмента, които ще изградят двустранна огледална стена (вис. 10.40 м/ шир. 5.20 м). Тя ще пресича перпендикулярно улицата, като силуетът й ще следва релефа на фасадите на сградите от двете й страни. На 9 юни, от 9:30 до 19:30 ч., ще се проведе Международна конференция по проблемите на изкуството и градската публична среда. Сред участниците в конференцията са: Андреа Филипс, съкуратор на миналогодишното Истанбулско биенале; Катрин Девентър, генерален секретар на Европейската фестивална асоциация; Овюл Дурмушоглу, куратор на Sofia Contemporary 2013; Ергин Чавушоглу, художник и преподавател в Университета на Мидълсекс; Тодор Христов, социолог; Лъчезар Бояджиев, художник и др.
Владия Михайлова (куратор):
- Четири години след началото, обявено през юли 2010, предстои фактическото реализиране на Проект 0 през юни т.г. Как се разви идеята във времето и претърпя ли някакви трансформации?
- Проект 0 е работа преди всичко за силата и потенциала на идеите и чак след това - за създаването на произведение в публична среда. Имам предвид, че проектът започна с идеята за мястото - в случая кв. Капана, и за начина, по който изкуството може да насочи погледа към него и да предизвика диалог, без да го променя трайно, да натрапва значения или да дава предписания; без да пречи, но и без да участва в конкретни политики. Това е най-вече мисленето, което Кирил сподели с мен и така той разви проекта си. В този смисъл, двустранната огледална стена, която пресича ул. „Златарска”, заявяването на фрагментите, дискусиите и представянията на проекта през всичките четири години са средства; нещо, което дава плът на тази първоначална идея. Особеното при Проект 0 е, че самата идея има характера на „послание”, на странен апел най-вече за средата в България, която е доста хаотична и в която идеите по неволя се размиват. Аз не смятам, че идеята на проекта се промени във времето. По-скоро тя акумулира знание за мястото и средата и като лакмус показа различни процеси в нея. Ако нещо се е променило, е самото място – квартал Капана. Когато започнахме да работим по Проект 0 през 2010 г., там се случваха сравнително малко неща. Сега Капана е хит. Самата история на квартала показва, че това не е първият подобен подем. В края на 70-те има планове за разрушаването му, които предизвикват остра реакция на група млади архитекти. По-късно, през 90-те, отново има проекти, които повдигат въпроса за квартала. Дали това ще се случи сега и как, предстои да видим.
- В същността си Проект 0 е също социален експеримент – доколко някакви хора (на случаен принцип) ще заявят съпричастност към общо дело в полето на изкуството. Процесът отне повече време от предвиденото първоначално. Доколко този експеримент може да бъде определен като успешен към днешна дата?
- Най-същественият експеримент бе в това да видим как може да се случи - без осигурено финансиране; без активна и агресивна реклама; без компромиси с първоначалната идея и чрез много дълъг процес от четири години, в които е съвсем нормално хората да си припомнят и забравят за Проект 0, даже при риска да им писне. Оказа се обаче, че това време е нужно – за заявяване на фрагменти по ясни и прозрачни правила, за удържане на етическата рамка на проекта - без да се приемат пари от всякакви източници, което би привнесло едни или други политики; без агресивна реклама и лога на всяка крачка. После, време бе необходимо за изваждане на разрешителни и логистична организация. За мен Проект 0 създава прецедент, от който могат да се породят въпроси за цялостната среда. Част от условията на работа в страната към момента са по-старото наследство на социалистическата представа за правене на култура (широк достъп и елитарност) и по-новото - на прехода. След 1989 г. достъпът до култура постепенно се ограничава, „старите” културни институции не само престават да функционират, но и започват да изчезват – например, общинските галерии, музеи; има градове без нито едно останало кино и т.н. Като цяло, сферата обеднява и постепенно привилегиите се губят. За сметка на това, парите се превърнаха в нова ценност и в инструмент за създаване на йерархии, който се въплъти в определен вид масова култура. „Елитарната” култура започна да губи дълбочина, а редиците на нейните почитатели - да оредяват. Общо погледнато, това произведе две крайности: зрелища - търсене на всяка цена на публика и медийност или маргиналност. Малко са нещата по средата, които могат да изплуват и да станат видими. Рядко се говори за това какво всъщност казва изкуството, как то е свързано с живота, има ли втори и трети план, освен спектакъла и забавлението. Без да искам да кажа, че Проект 0 е единственият, който работи в тази посока, той все пак е проект, който търси среда и баланс между крайностите. Свързан е с предварителното заявяване на фрагменти, но парите са средство, а не цел. Затова и те са само за продукционни разходи. Изграждането на двустранната огледална стена е кулминационна точка в проекта, но той се стреми да знае, научава и действа цялостно и спрямо конкретната среда, без да прекъсва този процес от 2010 г. до сега. Има нещо невероятно красиво в това да видиш себе си като част от града в огромна огледална повърхност, но това същевременно е начин чисто психологически да си дадеш сметка, че живееш в това пространство, а не само, че преминаваш през него. Още повече, че заявителите на фрагменти ще отнесат този спомен със себе си след демонтирането на работата. Кирил веднъж каза, че проектът всъщност е свързан със „споделяне на отговорност”, което много ми харесва. Проектът постигна устойчивост, която е достойнство само по себе си в средата в България.
- Замислили сте и конференция с международно участие, посветена на изкуството в публична среда. Какви ще бъдат основните акценти, заложени в нея?
- Целта на конференцията е да постави в диалог разни гледни точки. Основният акцент е как да мислим споделено за публичното пространство; как изкуството, архитектурата, урбанистиката, политиката, медиите определят някаква среда, в която живеем, и какви са зоните на свобода в нея.
 
Кирил Кузманов (художник):
- Какви компромиси се наложи да направиш в името на отстояването на независимостта на Проект 0 от субсидии и политики?
- Компромиси не бих казал, по-скоро е било и е важно за мен да вземам нужните решения, които са в синхрон с платформата, целите на проекта и ангажимента ми към хората, които са част от него. Не винаги е лесно, но това е част от извеждането на една идея, произведение или позиция. Проект 0 е с отворен процес на присъствие и реализиране. След демонтажа ще продължи да съществува на различни места в Пловдив, страната, Брюксел, Аугсбург, Берлин, Виена, Ню Йорк и др., като те ще останат свързани с квартала и с тази споделена идея. Като независим художествен проект, единственото нещо, което е предоговаряно, е срокът за сътрудничество и администриране на средствата на проекта от Фондация „Отворени изкуства”. В началото той беше 18 месеца. В процеса се видя, че той е твърде кратък за целите и мащаба на Проект 0 и бе удължен еднократно с още 18 месеца. Екипът на проекта и хората в различните събития са участвали безвъзмездно, като често аз и отчасти куратора сме обезпечавали самите събития. След като се заявиха последните фрагменти преди неговото изтичане, се премина към изготвяне на необходимите разрешителни и изработка на фрагментите. Така екипът работи вече четири години, за което съм щастлив и благодарен.
- Една от най-важните посоки в Проект 0 е „отразяването” на мястото, т.е. осветяването му, идеята за неговата видимост. Какво е по-важно за теб в случая – видимостта на конкретното място или възможността чрез изкуството по принцип да се изгражда видимост, да се акцентира върху проблеми на някаква общност или социална среда?
- За мен е интересно как даден визуалния език, произведение или идеята за произведение участват в процеса на комуникация, а също и как взаимодействат, споделят опит и гледни точки хора с различени професии, опит, отговорности и интереси. Това са и някои от аспектите, с които се занимава Проект 0. Единият от въпросите, който най-много ме занимава в проекта, е кое прави едно място видимо или невидимо, въпреки че то съществува физически. Изпадането от едно в друго полярно състояние – от маргинализация към тежка джентрификация на дадено градско пространство не може да бъде гарант за начина, по който то ще интегрира устойчиво себе си и живущите в структурата на града и обществото. Проект 0 експериментира и с това доколко е възможно да се появи произведение на изкуството в публичното пространство посредством хоризонтална структура на реализиране - да работи с/за самото място и да е в синхрон с неговите мащаби и контекст. Не на последно място, това е произведение, което е и в синхрон със законодателството в страната; има необходимите документи, получени по институционален път, както и съгласието на живущите от улицата проектът да бъде временно експониран за 10 дни на нея.
- Какви са твоите очаквания за „рефлексиите” на Проекта?
- Нямам очаквания. По-скоро с интерес наблюдавам как хората споделят този процес помежду си, с мястото, а и мястото с тях. В този смисъл - всичко тепърва предстои.
 
Фондация „Отворени изкуства” (Веселина Сариева):
- През последните четири години, откакто движите Проект 0 на Кирил Кузманов, крайният срок за заявяване на фрагментите беше удължаван няколко пъти. Какво ви стимулираше да продължавате да работите по този проект?
- През 2010 г., когато с Катрин поканихме Владия да бъде куратор на изложбата ФОН: Млади автори 2010, тя прие с отговорност и започна сериозна работа по това да предложи автори, да ги ангажира и съпътства в това да направят добър проект за Галерия Сариев и едно открито пространство в Капана. Впоследствие самите автори - Кирил Кузманов и Светльо Мичев, разгърнаха добри идеи в Проект 01, не пестяха сили и дългосрочни визии за работите си, а това като галерист те стимулира да повярваш и да продължиш. Отношението им ни накара да кажем “Да”, дори когато се разбра, че проектът на Кирил не просто се реализира в изложбата ФОН: Млади автори 2010 в Галерия Сариев, а тепърва предстои. Нека не забравяме, че това все пак беше изложба на млад автор, а в такива случаи, ако можеш, трябва да дадеш път. Така през лятото на 2010 г. Проект 0 започна нов живот и премина административно към Фондация “Отворени Изкуства”.
Имах много организационни въпроси от самото начало и се наложи да свикна с нетипичната за мен позиция да се изгражда планирането на проекта и някои негови принципи пред очите ми. Радвам се, че успях да съм причастна, дори и когато не разбирах съвсем “защо пък чак така”. Ръководената от мен Фондация „Отворени изкуства” стана основният координатор на проекта с нелека финансова и чисто човешка отговорност, защото усещането за общност и доверие към и между заявители и автор на проекта е един от най-важните му аспекти. В това отношение, подкрепата на екипа на „Отворени изкуства” (личното отношение на Станислава и Злати) беше много важна. Аз лично продължих, за да видя какво ще стане J; как ще изглежда тази двойна огледална стена, кой ще се включи като заявител, какво ще бъде откриването на работата и какъв живот ще имат фрагментите, какво от Капана ще се огледа в стената. А и най-важното – доверие към работата на Кирил и нейния смисъл.
- Проект 0 е пряко свързан с публичното пространство и конкретно с квартал Капана в Пловдив. Когато беше поставено неговото начало, като че ли все още не се говореше много за изкуство в обществена среда, за разлика от днес. Претърпя ли някаква трансформация идеята във времето и как се възприема от обществото (в Пловдив, в Капана) в момента?
- Да, това е така – през 2010 нямаше толкова активен интерес за проекти в градска среда, към самата градска среда, а и интерес към Пловдив въобще. През тези четири години обаче ние с галерия Сариев, „Отворени Изкуства” и дори artnewscafe работихме доста в тези посоки и като погледна днес, явно сме си свършили работата. Проектът се възприема положително от Пловдив и ние намираме разбиране и адекватна подкрепа за него. На мен най-интересно ми е какво критичното око на Проект 0 ще огледа в началото на юни и кой какво ще види в това.
- Един от огледалните фрагменти е бил заявен от художника Кольо Карамфилов, но, за съжаление, той не успява да направи финансовото дарение. Защо решихте със собствени средства да запазите неговото участие в проекта?
- Защото Кольо харесваше Проект 0 на Кирил и искаше с този фрагмент да бъде част от общността на Проект 0. Защото така Кольо ще е с нас, а без него нямаше да е същото
 
Катрин Девентър (заявител на фрагмент 3):
- Защо решихте да подкрепите Проект 0 на Кирил Кузманов чрез заявяването на един от фрагментите?
- Проект 0 ме изправя пред този въпрос: 0! Той е толкова много и същевременно толкова малко, колкото всеки вижда в него, в нас... в нашия живот... в този проект. Мисля, че Кирил реализира този проект като отворен и доброволен процес; няма наложени роли, всеки е поканен да участва и да има ролята, която избере да има (а не тази, която би трябвало да има). Това е платформа, от която учим за този процес и за себе си като част от него – как действаме, как споделяме и градим живота си; да разберем, че ние сме тези, които определяме нашия живот, нашите домове, места, улици, нашия свят... будно, съзнателно, ясно, активно. „Не питайте от какво има нужда светът. Питайте какво ви прави живи и го правете. Защото това, от което има нужда светът, са съживени, будни хора.” (Труман) Обновяване на градската среда, джентрификация, процеси, свързани с непрекъснато променящите се общества; свят, който се движи; въпроси за идентичностите и тяхната деконструкция... виждам всичко това в двустранната огледална стена и в същото време не виждам нищо, освен себе си в огледалото.
- Как осмисляте неговото произведение в контекста на световните проекти, реализирани в обществена среда? Има ли този български случай някакъв особен/различен принос?
- Това е красив проект... той е проект в процес. Той е много неща в едно – продукт, покана, напомняне; нещо, което ме кара да застана, да се вгледам и да слушам по-внимателно. Проект 0 не следва линията на „проектите”, които бих написала за Европейския съюз и които биха изисквали от мен да напиша измерими резултати, възвръщане на инвестициите, устойчиви партньори, широк спектър на видимост и всичко това, индикирано чрез ясни числа, факти и обстоятелства; изкуството като структура, като мерило, като инструмент... Проект 0 изцяло не е това. Той е в опозиция на нашето време, когато всичко трябва да бъде измерено и трябва да осигурява аргументи, свързани с развитието на някой или нещо... нямаме ли достатъчно от това вече?
 
БоДо Сълюшънс (заявители на фрагмент 2):
- Защо решихте да подкрепите Проект 0 на Кирил Кузманов чрез заявяването на един от фрагментите?
- Идеята за преобразяването на градската среда чрез огледален поглед в реалността и авантюристичната идея на самия Проект 0 е с много положителен заряд.
Да погледнем в огледалото и да видим образа отсреща е част от ежедневието ни, но когато е поставено и представено в един толкова голям проект, ни кара да се замислим за една друга реалност… Самият автор Кирил Кузманов ни позволи да усетим енергията в Проект 0. Различното и нестандартно с единна цел - подкрепена от група съмишленици.
- С какво съпричастността към този проект промени представите ви за съвременното изкуство и какво очаквате от проекта?
- Представата за ясна цел, преследване на идеята, вярата в успеха и нейната реализация са нещото, което ни събра, и нещото, което ни направи съпричастни. През последните години съвременното изкуство започна да придобива сложни и нестандартни форми не само по света, но и в България. А този проект е доказателство за всички хора и за нас как младите артисти в България могат да правят изкуство. Очакването на самата реализация, да видиш нещо, в което си вярвал и мислил за него през времето до самата реализация.
Въпросите зададе Светла Петкова