Таня Масалитинова (1921 – 2014)
През последните години голямата българска актриса Таня Масалитинова беше трудноподвижна. Представяте ли си! Трудно можеше да го повярваме, като знаем каква енергия излъчваше като актриса и човек.
На сцената Таня Масалитинова беше самото жизнелюбие. Тя сякаш беше изградена от леко наиграното кокетство, малка щипка лукаво и самоиронично безхаберие, голяма лъжица слънчева влюбеност в света и хората, които го населяват, огромно разбиране и великодушие, всеопрощаваща ласкавост, никаква мнителност, никаква дълготрайност на мрачните мисли, прогонване на депресиите, радост от това, че те има… И понеже беше голяма актриса, всичко това и още много други дефицитни днес усещания успяваше сладостно да ни внуши от сцената.
Щастливи са тези, които са я гледали в златните й години, които отдаде на Народния театър „Иван Вазов” (1946-1989)…
Трудно се сравняват актьорските индивидуалности, но е сигурно, че подобно лъчезарие съвсем рядко спохожда българската сцена. То е знак за голяма личност, при това сама, не заради баща си, отвоювала признаването си.
Тя обичаше театъра и той я обичаше. Тази взаимност е покоряваща.
Ще я помним с любов...
Никола Вандов