Живопис между съня и реалността

 
На 23 април пространството на една от най-новите софийски галерии - „Нюанс“- бе населено със свят на сънища и необятно въображение; свят дълбоко емоционален и естетически издържан, сътворен от Емил Стойчев.
Eдна от водещите фигури, проправили пътя на новото пластическо мислене през 60-те години на ХХ век, Емил Стойчев оставя трайна следа в развитието на живописта у нас. Оставайки верен през годините на дълбокото си усещане за колорит и форма, той с убеденост и последователност изгражда ярко индивидуално присъствие в художествения ни живот и днес.
В настоящата изложба са показани 17 картини, създадени от него през последните няколко години. Сравняван с Франсис Бейкън, Гоя и Пикасо, художникът трудно може да бъде причислен към каквото и да било течение в изкуството. Магически реализъм, сюрреализъм, експресионизъм са само възможни стилистични рамки, от които обаче авторът умело се измъква. Неповторимостта на творческия почерк на художника е отражение на индивидуалната му философия, постигана чрез магията на цветовете. Цветът и материята променят всичко. Те носят блясък, сила и емоция и превръщат тази изложба в живописна вселена, изградена на тънката граница на реалното и нереалното, на малкото и голямото, на търсещото и вече откритото, на видимото и невидимото. Тези невъзможни на пръв поглед взаимовръзки и съчетания са съвсем естествени за Емил Стойчев. Вплетени в истории, те конструират странна комбинация от обекти и сюрреалистични образи, подхранващи нашата фантазия и подканващи по асоциативен път да усетим внушението за реалността на съня. Сън, роден от впечатляващо романтично въображение и естетически вкус; сън колкото далечен, толкова и близък, в който времето, формите и пространството са изопачени по един стряскащо убедителен начин.
Парадоксално е, че всички визуални измами и предизвикателства в творбите на художника имат една обща цел и тя е максимално обективното преоткриване на истината. Темите и сюжетите, показани в изложбата, като „Корабът на Ной I“ и „Корабът на Ной II“, „Бумеранг”, „Утро“, „Астроном”, „Ветропоказател“, „Хубавата градинарка II”, „Продава се петел”... са едно оголване на противоречивата действителност, в която живеем. Персонажите носят сложна символика, която сякаш се движи в няколко времена – паралелни и същевременно преминаващи едно в друго. Странни хора и животни, фантастични същества и птици, неясни предмети, лишени от своето ежедневно предназначение, подреждат образност на границата на два свята и на две духовни територии – реалният живот и номадските пространства на едно безгранично въображение.
От пластичното изграждане на формата, през виртуозната екзалтация на цветовете до символната асоциативност на детайла, живописта на Емил Стойчев е повлияна от театралния му усет за колорит и драматизъм. Той съпоставя изображение с първообраз, минало с настояще, безвремие с преходност, създавайки своеобразен театър, изпълнен с експресивни, наситени състояния. Те въздействат емоционално на зрителя и предизвикват в него множество екзистенциални въпроси за съвременния човек и неговата същност.