Сюжети с жени в Пловдивската опера

 

„Жени на ръба...” - заглавието на новия танцов спектакъл на Пловдивската опера, неминуемо напомня филма на Педро Алмодовар, но в това няма нищо лошо. „Жени на ръба” са съвременните жени, които се разкъсват между работата и дома, децата и кариерата, семейния бит и женската си неудовлетвореност и мечти... „Жени на ръба” са тези от тях, които са в екстремална ситуация, но това не ги тласка в бездната на депресията и отчаянието, а ги прави особено витални и изобретателни. Така мисли и Боряна Сечанова, която като хореограф и директор на балет „Арабеск” събира в „Жени на ръба...” усилията на своите колеги Анна Пампулова, Мила Искренова и Олеся Пантикина.
Съвременен танцов спектакъл е достатъчно широко определение, което събира класически балетни техники и съвременни изразни средства, ползвани в танцовия и движенческия театър. Сюжетите са инспирирани от класиката, особено в работите на Боряна Сечанова – в тях виждам внушение от „Домът на Бернарда Алба”, реминисценции за Дон Жуан, ако щете, и напомняне за „Анна Каренина”, но и жанрови картини от съвременното ежедневие... Рамката е много широка, разнообразен е миксът от музика – Вивалди, Моцарт, Йохан Щраус-син, пакистанецът Нусрат Фатех Али Кхан, нашите съвременници Асен Аврамов и Христо Петков, прозвънва носталгичното пиано от „Невероятната съдба на Амели Пулен”, както и фрагменти в стил „буда бар”.
Структурата на спектакъла се състои от няколко основни по-големи миниатюри, преходи между тях са кратки интермедии. Ключ към основния замисъл на представлението е началната сцена „По следите на...” (хореография Олеся Пантикина) по „Адажио” на Самуел Барбър, където в два времеви пласта – предишен и съвременен, се разиграва сюжетът на привличане и отблъскване между представителите на двата пола. Извън стилистиката на времето, особени разлики няма. Съединителна тъкан между епизодите е и темата за „жената на път” или продължение/развитие на случката от „Тръгвам си” (хореография Боряна Сечанова). Жената напуска мъж, съпруг или любовник, бяга от привичното, впуска се в търсене на нова любов, нови предизвикателства, други хоризонти. И ако „Кайзер валс”, хореография Боряна Сечанова, е по-близо до класическите танцови похвати, което съответствува и на разказа, „Разминаване” на Анна Пампулова е изцяло върху територията на съвремието с поредица от жанрови сценки, а „Мъжки шеги” на Мила Искренова е хумористична проекция за мъже с поли в източен аранжимент. И докато тези три миниатюри са направени с намигане, „Ключ към сърцето” по музика на Вивалди и хореография на Мила Искренова е силно драматична, а финалът на спектакъла е ретроспекция и обобщение на видяното или бързи, стремителни пресечки на темите за самотата, за търсенето, за раздялата, за разминаването... Има няколко ключови предмета в спектакъла, които подпомагат метафората – червените обувки на жената, обувките, в които тя все не успява да влезе, куфарът, ключовете. Има и мултимедия. Сценографията е на Петър Митев, художници по костюмите са Цветанка Петкова-Стойнова и Яна Дворецка. Солистичните партии са възложени на примата Елена Кучкова, на Диан Райчев, Марина Белева, Иван Илиев, Мария Кумчева, Тончо Тончев. В ансамбъла участва целият балет на Пловдивската опера, подсилен и с танцьори от щатния състав на АМТИИ. Балетната трупа се справя отлично, особено предвид факта, че беше разтурена преди няколко години поради липса на средства за издръжка, после пак събрана, с нея не е работено досега в стилистиката на съвременния балет а ла „Арабеск”.
Боряна Сечанова, която има опит и в извънстоличните музикални театри, за първи път работи с пловдивската трупа. И самата постановка, освен удоволствието, което носи на своята публика (преобладават млади хора, но има и възрастни), представлява един великолепен урок, някакъв тип тренинг и опит, осъществен от водещи български хореографи с младата балетна трупа на Пловдивската опера. Разчувствана, балерината и дългогодишна ръководителка на пловдивския балет Русалия Кирова подари на своите млади колеги, някои от тях нейни възпитаници, картина на своя знаменит съпруг, художника Димитър Киров, от цикъла „Балет”.