Защо нациите успяват – поглед към България

 
„Защо нациите успяват или се провалят? Поглед към България” бе темата на лекцията на проф. Джеймс Робинсън, която той изнесе на 20 март в Централния военен клуб в София. Той бе в столицата по покана на Българското училище за политика „Димитър Паница” с подкрепата на фондация „Америка за България”. В началото Робинсън бе приветстван от Ирина Алексиева (изпълнителен директор на училището) и от Саша Безуханова (основател на гражданската платформа за дебат и общо действие – MoveBG). В края раздаваше автографи върху книгата си, на която е съавтор заедно с Дарон Аджемоглу, „Защо нациите се провалят. Къде са корените на силата, просперитета и бедността”.
По време на лекцията си професорът от Харвардския университет, който е и експерт по Латинска Америка и Африка, даде отговор на основния въпрос в книгата си. Той започна с това, че САЩ са успели да станат богати, защото институциите във Вашингтон са направили възможно изобретателската енергия на американското общество да се натрупа в такива количества, че да доведе до икономически просперитет.
Какво е направил Томас Едисън, след като е изобретил лампата с нажежаемата жичка? – попита Робинсън и припомни, че откривателят е патентовал изобретението си, нещо, което по негово време е било широко разпространена практика. В случая интересното е, че тогава - през ХІХ век, 48% от патентите са били получавани от необразовани хора, обърна внимание Робинсън и изтъкна, че тъкмо защото системата на патентоване е била отворена към широк кръг хора – без значение социално положение и образователен ценз, американското общество е постигнало по-нататъшните си успехи. Така, след серия от проучвания в Африка, Латинска Америка и САЩ, Робинсън стига до заключението, че включващите, така наречените „инклузивни” институции стоят зад богатите общества, а ограничаващите – така наречените „екстрактивни” институции функционират в бедните държави.
Освен това, продължи Робинсън, при „екстрактивните” институции има и допълнителен проблем, че най-често тяхното функциониране не се базира на закони, а на различни типове сделки. Във връзка с проблема за сделките като механизъм за функциониране на политическите институции, Робинсън със съжаление отбеляза, че това е най-честият проблем, заради който от Брюксел критикуват страната ни. Професорът по икономика и политология обаче отбеляза, че европейските критики биха били по-резултатни, ако не са под формата на санкции (защото в конкретния случай това е като да наказваш жертва) и ако не представляват списък със задължителни задачи, а са окуражаващи мерки за създаване на по-прозрачно общество. Една от причините Робинсън да бъде по-мек, говорейки за страната ни като жертва, бе фактът, че, запознавайки се с нашата история, той стига до заключението, че наследството ни от Османската империя – най-вече силно патриархалните институции от онова време, има своето отражение и днес. И макар че положителните промени след прехода към демокрация през 1989 г. са видими и говорят, че той е бил успешен, Робинсън отбеляза, че трябва да се продължи работата за промяната в институциите.
„Едно от нещата, които научих в България, е, че тук живеят най-песимистично настроените хора, призна Робинсън и вметна, че той учи студентите си, че оптимизмът е нещо хубаво, но не конкретно в политиката или в бизнеса, а по принцип, тъй като резултатите от изследванията му показват, че оптимистите по-трудно се предават.
А за да онагледи в какво не трябва да се предават желаещите да променят институциите, Робинсън даде пример от историята на родната си Англия: Условия за индустриализацията й настъпват благодарение на Славната революция, в резултат на която е свален Джеймс II. Той е смъкнат от власт (през 1688 г.), защото прави опити да възстанови абсолютизма чрез засилен контрол върху съдебната система. Това води до криза и до обратна реакция - мобилизиране на парламента, който става по-единен и по-организиран и чрез серия от действия сваля Джеймс ІІ (парламентът кани Уилям Орански и неговата съпруга Мери – дъщеря на Джеймс ІІ, да заемат престола му при условие, че ще управляват не като абсолютни монарси, а конституционно, подкрепяни от парламента).
Успехът в инициативата на парламента се дължи на обстоятелството, че той действа единно, като широка коалиция, която не дава възможност една-единствена група да стане прекалено силна и да злоупотреби с власт. И именно овластяването на широката коалиция изиграва важна роля за укрепването на бъдещите, така наречените „инклузивни” политически институции, подчерта професорът от Харвард. А в днешно време, продължи Робинсън, ролята на широката коалиция може да бъде поета не само от голямо обединение на политически сили, но и от гражданското общество като цяло.