Културата в очакване на различен сценарий

 

На 30 март, по време на специално организиран Ден на отворените врати, бяха представени пустеещи пространства в София (общинска и частна собственост), които да се превърнат в места за развиване на културни проекти („каквито има по света”). Инициативата е на Столична община и на Асоциация за развитие на София в подкрепа на София-кандидат за Европейска столица на културата 2019 на тема Културата завладява пространства. Един от призивите беше: Елате, вижте и си представете как могат да се реконструират сградите, споделете идеите си какво да се прави в тях. Направете снимки и ги качете на фейсбук профила на София 2019, публикувайте своето предложение. Напишете го или го нарисувайте на място. Споделете го с кмета и общинските съветници, които също ще участват.
Кметът, г-жа Йорданка Фандъкова, облечена в младежки спортен екип, обикаляше обектите заедно с телевизионен екип на немската културна програма „Арте”. Наред с прашните, отдавна необитаеми складове и халета с изпочупени прозорци, „за цвят” те снимаха и дръглив черен помияр с размер на мечка, „охраняващ” една от сградите. Пред камерата г-жа Фандъкова и един от собствениците, г-н Васил Василев, се надпреварваха кой от кой по-запалено да говорят колко е важна културата и как трябва да се подкрепя, дори как от нея може да се печели и какви страхотни неща могат да се направят в тези пустеещи пространства.
За кои обекти става въпрос и в какво състояние са те в момента
Ще започна от Трамвайно депо „Клокотница”. Това е един огромен хангар с няколко стари трамвая в средата и с паянтов покрив с дървена конструкция. Депото неведнъж, поне от пет години насам, е ставало обект на обсъждания да бъде преобразено или в Център за съвременно изкуство, или в музей. До момента обаче то си остава просто едно рушащо се депо. Част от предложенията, изписани от „гостите” върху табло отпред, поставено от Сдружение „Трансформатори”, бяха за: Бирфест, Лаборатория за интерактивно и „включващо” изкуство, Зала за концерти, Фестивал на ръчното творчество и занаятите на международно равнище + книжарница, Музей на секса...
Вторият обект – ротондата в подлеза пред Централна гара, в този ден беше превърната в сцена „Под едно небе”, на която имаше брейк танци, огнен пърформанс и работилници, както и щандове със сувенири тип балкански кич. Всичко това за радост на посветените, на група сополиви „ромчета”, както и на случайно преминаващи учудени хора, придошли от поредния влак. Въпросният подлез нощем напомня сцена от филм на ужасите, денонощно „ухае” на урина и е огласян от еротично изброяващия цифри глас, звучащ от близкото бинго. Подлезът е пълен с магазинчета, в част от които се продават мекици, в други - кебапчета и бира. Доколкото разбрах, съотношението на стопанисваните обекти там е планирано да бъде 30:70 в полза на културата...
Следващото пространство за разработване е помещение в Буферния паркинг на метростанция „Джеймс Баучер”. Предвидено е то да се превърне в подземен театър, като за целта вече е предоставено за стопанисване на Съюза на артистите в България.
Останалите обекти, разположени в индустриалния район между Сточна и Централна гара, са част от т.нар. проект Зона Култура. По време на специално организираната разходка с гид бяха представени огромно хале зад галерия „Индустриална 11” (в Бившия Хладилен завод, притежание на същия собственик) и стокова борса „Зимница”, която вече носи заглавието „Фабрика за градско изкуство”. Халето действително има потенциал. След намеса на архитектурни екипи, то реално би могло да се превърне в мащабна територия за концерти, изложби, фестивали и др. Пететажната „Фабрика за градско изкуство” вече е частично населена. Сред отломки от миналото и носталгични соц табла, изписани с пропагандни послания от рода на Ти всичко ми даде родино: полета, долини, реки, небе като в песните синьо и китни зелени лъки, ентусиазирани артисти разчистваха щайги и кашони, за да освободят място за собствени ателиета. Идеята е тук частният собственик да предостави територията в началото безплатно, а след примерно година да се плаща символичен наем на квадратен метър.
---   
Аз не съм песимист, нито хейтър, всяка подобна инициатива ме зарежда с вяра, че най-после и тук може да се случи нещо в по-голям мащаб, подкрепено и от частни лица, и от общината/държавата. Последните десетина години обаче, откакто наблюдавам какво (не) се случва в България (в контекста на себеотрицателни усилия на артистите, посрещнати обикновено с неразбиране от институциите), са ме превърнали в скептик. Не отричам, че има наченки на позитивно отношение към културата и това личи от различните програми за подкрепа на артистични проекти в последно време. За да се превърне обаче това отношение в трайна величина, а не просто в поредния напън за „усвояване на едни пари”, трябва цялостна стратегия, желание за диалог и от двете страни, близко сътрудничество, отговорна позиция... За съжаление, това, което видях на 30 март, „леко” ме обезсърчи: липса на ясно поднесена информация, популизъм, хаос и лутане. Дано пък да съм се заблудила... Дано този път сценарият да се окаже различен...