All inclusive журналистика в Карадере
Интернет е хипертекст. Може и да е вярно, но само ако се появи хиперчитател. Гледайки българските телевизии, не виждам и обикновен журналист, пък какво остава за хипержурналист.
Дигиталният език в електронните медии трябваше да служи на журналистите да правят по-бързо причинно-следствени връзки между събитията. Трябваше да улесни архивирането на видеообектите, да улесни и търсенето им и да подсказва връзките между тях. Между скандала със застрояването на Карадере в края на март и скандалите с преименуването на 215 местности с имена на турски език от началото на 2014 г. от варненския общински съвет има връзка. Тя обаче остана невидима в телевизионния поток. Смяната на имената на пусти плажове няма да доведе до промени в кадастъра и личните документи на хората, обещаваха общинари тогава. Карадере, между другото, не влизаше в обсега на общинарите-краеведи. А дали в Бургас сменят имена? Журналистите се кахъряха за административния хаос. Но тогава никой не попита за хаоса в паметта, който настъпва със смяната на имената. Ако Карадере един ден стане Черният дол, кой би протестирал за това ново непознато място, което различни поколения ще знаят с различни имена?
В отразяването на протестите за и против застрояването по Черноморието всички телевизии са се вкопчили в мантрата за двете гледни точки. И смятат репортажите за професионални, щом са дали по равен брой секунди за изказвания на „зелените“ и на мечтаещите за инвестиции в местната икономика. Как само звучи! Местна икономика в Карадере! Ами ако има и трета гледна точка? Къде ще я излъчат? При всеки екопротест се усеща липсата в тв ефир на Диана Найденова, най-яркият представител на този тип „ол инклузив журналистика“. Журналистика, която обслужва група от обществото, а не служи на обществото.
При всички „екопротести“ досега телевизиите остават на нивото на надвикващи се страни в неслучил се диалог и не превръщат репортажите си в разкази. Случаят „Карадере“ не е само диалог с едносрични думи. Но телевизионните репортери крачат като улични квестори, които калкулират кое е повече - „за“ или „против“. От историята с „Дюнигейт“ остана само остроумното име, телевизиите не съобщават какво последва. Нужни са много повече думи и връщане в историята на събитията, за да се разкаже. Това е първият проблем в отразяването на „скандали“ в ефир. Професионализмът задължава журналистите да проследяват развитието на събития, за които са съобщавали информация. Например, повдигането на обвинение срещу някого трябва да бъде проследено до неговото оправдаване или обявяване за виновен. Всеки нов скандал измества стария и няма време журналистите да ровят в „Дюнигейт“, когато има аналогичен казус в Карадере. Но като няма „големи“ журналисти в София за тази работа, къде са се дянали кореспондентите от малките места в България?
Кореспондентските мрежи на всички национални и кабелни телевизии са прераснали в мрежа за удобна журналистика. Първият проблем е „монополът“ над новините от региона – част от тв кореспондентите в по-оживените региони на страната са създали собствени медии и една и съща новина се предава, озвучена с различен глас зад кадър, за всички национални телевизии. Вторият проблем е променената представа за ролята на кореспондента. Знаещият местните проблеми журналист чака централата в София да му даде задача какво да разработва като материал, вместо да подава информация като най-близо до събитията. Ако екопротестът в София не изрече името Карадере, местният кореспондент може и да не разбере, че съществува такова място.
А в „скандала“ със застрояването на Карадере (или Черния дол, както обичат да уточняват телевизиите с националистически уклон) има още една история. Спомняте ли си, че през януари Волен Сидеров летя до Варна, за да участва в един митинг. Сигурно си спомняте за скандала на летището и обвинението срещу него. Но по-важно е да си спомните, че митингът беше срещу отмяната на решението на общинския съвет да смени имената на 215 местности предимно с имена на турски език. Вносител на предложението беше общинарят (май от ВМРО, май от ГЕРБ, май откъде ли не) Костадин Костадинов (между другото, автор на филми „за българите“ в youtube). Прекалено много спомени станаха, а няма репортерски разказ, който да ни ги припомня. Ако беше войната в Ирак, в Кувейт, в Афганистан, журналистите стават стриктни в т. нар. от тях „бекграунд“ на новината, припомняйки предисторията. Но Карадере не е Кувейт – кой пък да се пита откъде се появи Карадере в новините и каква му е предисторията.