Ходене по буквите
Херкус Кунчус. „Христоматия на пияницата”. Превод от литовски Антония Пенчева. ИК „Факел Експрес”, С., 2013
Роденият през 1965 г. литовец вече е автор на 17 романа и 12 пиеси. Дори само от досега с книгата му човек може да добие тежък махмурлук, а всеки автор, пребивавал някога със стипендия в творчески дом някъде по света, с известна свенливост ще потвърди, че разказаните от Кунчус запои далеч не са игра с културни интертекстове, еклектичен монтаж на исторически факти от европейската история и фикция, сюрреалистични сцени, естетика на абсурда и гротеска, а факт. Факт - за ужас и на стопаните, и на донорите на такива стипендии, както ще се окаже на финала на романа, посветен на тези иначе прекрасни места за уединение, писане, рисуване, композиране. „Христоматия на пияницата” трябва да бъде подредена до „Московиада”-та на Андрухович, а защо не, с повече въображение, и до „Мисия Лондон” на Алек Попов… Всъщност, на отделни места постмодернизмът вече е победил чрез оръжията на алкохола. Остава открит обаче въпросът защо творците са победени…
„Литературите на СССР и НРБ: паралелни интерпретации”. Съставител Пламен Дойнов. Издателство „Кралица Маб”/ Департамент „Нова българистика” на НБУ. С., 2013, цена 13 лв.
Сборникът представя двустранния международен семинар (2-6 декември 2013), проведен в НБУ. Той е разделен на три части: „Соцреализмът: две версии”, „Фигури на отсъствието” и „Литературни личности: казуси”. Автори в солидното издание са Пламен Дойнов, Биляна Курташева, Йордан Ефтимов, Морис Фадел и Михаил Неделчев. Особено внимание заслужават текстовете на Добренко „Социалистически реализъм и реален социализъм: съветският опит” и на Галин Тиханов – „Руска емигрантска критика и литературна теория между двете световни войни” и „Михаил Бахтин: многобройни откривания и културни преноси”.
Димитър Ганев. „Никол слиза по стълбите”. Стихотворения. ИК „Жанет 45”, Пд, 2013, цена 9 лв.
Георги Господинов, редактор на книгата, пише: „Тази стихосбирка с изящна лекота ни повежда отново из лабиринта на любовното тяло и неговите градове, стаи и стълбища.” Обичайно сдържаният му колега Иван Ланджев добавя: „Димитър Ганев превъзхожда „младата” ни поезия в редица аспекти: овладяността, ерудицията (да не се бърка със самоцелни препратки), широтата на мирогледа”. Приподписвам тези твърдения. Роденият през 1992 г. автор умно, т.е. напълно спокойно съзерцава света. Знае силата си, но и силата в стихотворенията му е непресторено скромна. Затова вярвам на закани като: „Реших никога да не се завръщам в стаите/ в които никога не съм присъствал изцяло,/ въпреки че никой не може/ да си тръгне от нито една стая.” В естетиката на Ганев няма широки жестове, няма шумно пренапрягане на предимствата и недостатъците на годините му - и въпреки това, той ни най-малко не е пестелив. Лирическият му Аз тук-таме се подлага на фина самокритика, която само сгъстява интровертната му литературна нагласа. Със сигурност Ганев ще продължи амбициозно да се изкачва - и да търси своето място там, където за родените поети всъщност няма места.