Другият ритуал

 

Композиторът и пианистът Михаил Големинов събра своята постоянна публика за поредната си творческа идея – „Автопортрет с Ференц Лист”. В залата на Унгарския културен институт (15 януари) Големинов изсвири Си минорната соната на Лист в „съпровод” на собствена музика (конкретна), „качена” на видеостена заедно с видеоматериал, работещ с конкретна натур-визия, багри, с различна скорост на движение на кадрите и в самостоятелност спрямо звуците от два века. За взаимодействието на двата типа музика и видеоматериала Михаил Големинов настоява на думата „симбиоза”. Съвместният живот на двата музикални свята е колкото времетраенето на Листовата соната – или по-точно, колкото траеше прочитът й от Големинов. В този живот днешният свят определено заплашваше света от миналото; тътенът, който заплашително извираше от недрата на съвременния музикален пласт в композицията, създаде извънреден контекст на традиционното изпълнение и някак заличи критериите за историзъм по отношение на класическото. Че и по отношение на същността на класическия концерт като практика. Да го направи по-близко до слушателя, вероятно по-малко респектиращо. Неговият личен Лист бе интимен, твърде лиричен, още по-близък сякаш. И заради отнемането на автономията му в концертното пространство, парадоксално разширява параметрите на внушението си. Може би е учудващо, но този тип възприемане бе съвсем противоположно на твърдението, че „външният опит от изкуството разрушава неговия континуум”(Адорно). Обичам тишината в концертната зала и цялата същност на ритуала „концерт”, но приемам също така и създаването на нов тип ритуал, който не изключва отново тишинното, концентрирано внимание на публиката. То се случи на концерта на Михаил Големинов.
Йордан Дафов застана пред Симфоничния оркестър на Българското национално радио (17 януари) след дълго отсъствие от софийския концертен живот. Бетовен, Иван Спасов и Лист – програма, в която кореспондират авангардни творби от различни векове. Някои изследователи считат, че Пасторалната симфония на Бетовен е предвестник на романтизма. За мен по-достоверна е другата линия на тълкуватели, които считат, че композиторът по свой начин продължава бароковата пасторална традиция, като не пропуска и Хайдновия пасторален стил. В тази посока „работеше” и прочитът на Дафов – с фината детайлизация на фразите и оттам, на структурата, с добре съотнасящите се темпа, с предпазване от крайности в динамиките, с издържани пропорции в контрастите и въздействащо „изпетите” теми. Симфонията мина на един дъх в идиличната атмосфера на отдих и умиротворение, рядка за музиката на виенския класик - в чиста партньорска игра между оркестъра и гостуващия диригент.
Третата симфония на големия български творец Иван Спасов отбеляза неговата 80-годишнина, която се падаше точно в деня на концерта. Силно драматичният характер на тази алеаторна творба, написана преди почти 4 десетилетия, сякаш разстрои някои, дошли да се забавляват в залата, та те добре направиха, че я напуснаха. Средата, която се формира от ентъртейнмънт-центрофугата, която иска да погълне колкото се може повече човешки материал, формира успешно липсата на елементарен естетически критерий, на желание за каквото и да е усилие за контакт с „по-трудна” музика, на най-мъничък интерес към възможна информация. А симфонията е с класическо вече излъчване и със силно въздействие - властно завладява съзнанието и с интензивната игра на тембрите, а под ръководството на Дафов - и с много прецизираното времево съотношение при редуването на алеаторните модели в различните сектори на напрежение, динамика, протяжност, драматична полемичност.
Финалът с Първия клавирен концерт на Лист бе в известна степен и награда за „търпението” на неофитите. Дочакаха щастливата виртуозност на пианиста Йовчо Крушев, който умее да държи съзнанието на слушателя и да печели доверието му при всички случаи – дотолкова силна е харизмата му на концертиращ артист с открит, универсален прочит на Лист.