Геновева Димитрова:
1. С какво ще запомните 2013?
С безутешната печалност на българското игрално кино – видяхме 5 дебюта, от които 4 – на екран и само „Отрова за мишки“ на Константин Буров е създаден през 2013, но ще излезе през 2014. С международния успех на първия игрален филм на Милко Лазаров „Отчуждение“, документално-анимационния „Баща“ на Иван Богданов и късометражния „Скок“ на Петър Вълчанов и Кристина Грозева. Със селекционирането на дебюта на Майа Виткова „Виктория” в конкурса на Сънданс (от онзи ден - и на Ротердам). С енергийното документално кино, видяно на „Златен ритон“. С кончината на Рангел Вълчанов, Петър Попйорданов, Алексей Герман и Алексей Балабанов. С откриването ми на безкомпромисния фестивал T-Mobile Nowe Horizonty във Вроцлав.С гражданското пробуждане.
2. Българският филм от трите вида кино (до 3 заглавия)?
„Отчуждение“, “Вапцаров. Пет разказа за един разстрел“, „Реки без мостове“, „Цветанка“, „Дългият път към дома”.
3. Чуждестранният филм (до 3 заглавия)?
„Само любовниците остават живи“ на Джим Джармуш, „Небраска“, „Животът на Адел” („Синьото е най-топлият цвят”) и „GloriaVictoria”.
4. Очертава ли се нова тенденция?
Няма.
5. Скандалът?
Липсата на игрални филми при наличието на някакви пари. Несекващите конфликти във филмовата гилдия. Проблемът „5%” в договорите между продуценти и ИА Национален филмов център.