Вера Найденова:
1. С какво ще запомните 2013?
Със „Златен ритон” в Пловдив. Там се видя, че документалното ни кино става все по-сериозно и по-богато, задълбочават се наблюденията върху реалния живот, обновяват се формите. Видяното не се изчерпва с подкрепените от НФЦ произведения, много от авторите са намерили средства и от другаде.
Но като се знае, че документалното кино у нас се показва без ред и регулярен ритъм, а някои заглавия изобщо няма да видят екран, сигурно е, че хората извън нашите среди ще питат къде е това, за което говорите, ние не го виждаме...
2. Българският филм от трите вида кино (до 3 заглавия)?
Игрален филм не мога да посоча. Доколкото зная, произведен е един, но не съм го гледала. От документалните ще си позволя да откроя четири поради това, че в много отношения са равнопоставени: „Реки без мостове”, „Хляб и зрелища”, „Ром Кихот”, „Дългият път към дома”. В тях талантливо са отразени важни проблеми, произтичащи по-конкретно от житие-битието на ромите, но засягащи всички ни.
3. Чуждестранният филм (до 3 заглавия)?
„Великият майстор” наУон Кар-вай, „Сезонът на носорозите” на Бахман Гобади, „Великата красота” на Паоло Сорентино.
4. Очертава ли се нова тенденция?
Нова тенденция в световното кино не съм съзряла. За българското – виж отговора на въпрос 1.
5. Скандалът?
Случиха се по-дребни: някои произлизаха от професионалната и гражданска незрялост на филмови автори, други – от некоректността в отношенията между членове на киногилдиите. Но най-големият е, че развита в кинематографично отношение страна като нашата стигна дотам да произведе един игрален филм за година?!