Боряна Матеева:
1. С какво ще запомните 2013?
Тревожното малокартиние в игралното кино и заедно с това - номинацията на „Скок” за Европейските филмови награди. Силното издание на 9 Световен фестивал на анимационния филм във Варна. Юбилейният 20-и „Златен ритон”, отварянето му за публиката в Пловдив и паралелната програма „Ритон на ритоните”, на която имах честта да бъда куратор. Обновяването на филмотечно кино „Одеон” и влизането му в нов режим. Смяната на директор в БНФ. Седмицата на бразилското кино в „Одеон”. Емоционалното честване на 85-ата годишнина на Никола Корабов пак в „Одеон”. Сбогуването с Рангел. Загубата на Пенчо Богданов. И на още трима асове от световната анимация: Никола Майдак, Фредерик Бак и Наг Ансорж (маг на пясъчната анимация).
2. Българският филм от трите вида кино (до 3 заглавия)?
„Вапцаров. Пет разказа за един разстрел”, „Отчуждение”, „Джунгла под прозореца” на Иван Веселинов.
3. Чуждестранният филм (до 3 заглавия)?
„Великата красота” на Паоло Сорентино, „Небраска” на Александър Пейн, «Gloria Victoria” на Теодор Ушев (Канада), посочен за най-добър късометражен анимационен филм за 2013 от най-влиятелните фестивални селекционери и критици, номиниран за наградите Аnniе, пробил в шортлиста за „Оскар”.
4. Очертава ли се нова тенденция?
С присъждането на „Златната палма” в Кан на „Животът на Адел. Глава 1 и 2” сериозното кино прекрачи някои последни табута. Ще видим дали „Нимфоманка” на Ларс фон Триер ще потвърди тази тенденция. В българската документалистика се открои нов прочит на „циганската тема” – ромите като нормални хора, а не като тъжна екзотика за продан в чужбина.
5. Скандалът?
„Чичо Тони, Тримата Глупаци и ДС”, който остро поставя фундаменталния въпрос за етиката в документалното кино и въобще в изкуството. Неразборията с продуцентските договори, довела до ново разединение на филмовата общност.