Божидар Манов:

 
1. С какво ще запомните 2013?
Изтощени протести, наивни контрапротести, политическо лицемерие, публично словоблудство, неуки “калинки”, продажни отцепници, объркани студенти, пияни професори, хлевоусти социолози, користни митрополити, развратни монаси, обезверени граждани и … сал един отец Иван от Нови хан. Боже, пази България!
 
2. Българският филм от трите вида кино (до 3 заглавия)?
За игралното ни кино 2013 бе изключително трудна и слаба. Отделям само късометражния „Скок” на Петър Вълчанов и Кристина Грозева (номинация на Европейската филмова академия) и дебюта на Майя Виткова „Виктория” (изключително важна селекция в конкурса „Сънданс”). Към лошите събития е смъртта на Рангел Вълчанов. В документалното кино реколтата е добра, а най-силен е „Вапцаров. Пет разказа за един разстрел”.
 
3. Чуждестранният филм (до 3 заглавия)?
През 2013 световното кино направи някои добри филми, но не и онези, които времето изисква и светът очаква. Затова не изреждам заглавия, а посочвам само едно - „Великата красота” на Паоло Сорентино. Кан (с шеф на журито Стивън Спилбърг) не го забеляза, но поне ЕФА го отличи.
 
4. Очертава ли се нова тенденция?
Продължава триумфът на 3D технологията. Въпросът „3D: бъдеще или мода?” вече е с нова редакция „3D: накъде след модата?” За комерсиалното кино е ясно – към тотално 3D зрелище, след като се появи дори технология без очила. Слава Богу, и смисленото кино ще оцелее на своя смаляващ се остров в безумния океан от зрелищно излишество.
 
5. Скандалът?
Пеевски, разбира се – първо заради физиономията, после за всичко останало! В киното: дано „окопната война” на гилдията с държавата за повече пари най-сетне спре след разумни стъпки от двете страни. И да не се занимаваме повече с параграфи, бюджетни хитрувания, юридически спорове, съдебни дела. А да погледнем загрижено какво става на екрана и защо избледнява така тревожно!