Всъщност, тази асамблея се състоя в рамките на ІІ Санкт-Петербургски Международен културен форум. Ето и част от приветственото слово на Олга Голодец, зам.-председател на правителството на Русия:

ІІ Санкт-Петербургски Международен културен форум, който тази година се провежда по разпореждане на Правителството на Русия, обхваща практически всички форми на изкуството – театър, музика, цирк, кино и литература, съвременна живопис, музейни и изложбени проекти.

Културата – това е главното достояние на нашата страна. Нашите художници и писатели, творците ни от театъра и киното са познати на целия свят. Трябва да развиваме и поддържаме тези наши достижения. Затова ние се постарахме да направим програмата на Форума максимално наситена, привличайки за участници водещи фигури както в руския, така и в световния процес на изкуството...

Участници във Форума ще станат повече от 1500 представители на културния и творчески елит. Радвам се да отбележа, че на поканата се отзоваха признати музиканти и художници, режисьори и театрални продуценти, писатели и актьори/../

Надявам се, че Културният Форум ще стане постоянно действаща мащабна международна площадка и ще зададе посока за развитие на професионалното културно сътрудничество.

Привеждам част от това на пръв поглед казионно приветствие (няма как в него да не се дочуят интонации от времето на соцреализма), но опитайте да вникнете в размаха му – само за четири дни (2,3, 4 и 5 декември) в Петербурт ще се случат над 60 културни събития – изложби (като тази – “Малевич до и след квадрата”), симпозиуми за състоянието на музеите, кръгла маса “Ролята на музеите за запазване на паметниците на историята и културата”, презентация на новата сцена на Александринския театър с модератор Валерий Фокин, презентация на “Школата на театралния лидер” (ШТЛ) - образователен проект на Театралния център „Мейерхолд” и Департамента за култура на Москва, открита дискусия “Музеят в съвременната икономическа теория и практика. Да просвещаваме или да търгуваме?”, кръгла маса „Меценатството в Русия: традиции и иновации”, диалози от Манифеста. Диалог 2: Каспър Кениг и Димитрий Озерков за кураторските стратегии на Манифест 10 (през 2014 година в Санкт-Петербург ще се случи един от най-ефектните руски музейни проекти – Биеналето “Манифест 10”- единственото пътуващо биенале за съвременно изкуство в Европа. Основна площадка на юбилейното биенале ще бъде сградата на Ермитажа, един от най-старите и авторитетни музеи в света, който в 2014 ще отбележи своята 250 годишнина, конференция “Преводът като транслация на руския език и култура в световното пространство”, презентация на проекта “Завръщане на културните ценности”: ръкописът на Марина Цветаева “Червена тетрадка”, дискусията “Русия и Сърбия – исторически връзки”, международна конференция “Децата на синематеката” с модератор Андрей Плахов, кинокритик, почетен президент на FIPRESCI, конференция “Пътища за развитие на съвременния цирк и уличния театър”, кръгла маса “Хореографското образование в ХХІ век: традиции и иновации”, доклад “Основните направления на културната политика на Руската Федерация”, докладчик: Владимир Толстой, съветник на президента на Руската Федерация...

Уверявам ви, че това е може би една четвърт от всичко, което беше планирано да се случи в тези четири дни. В пропуснатото влизат премиери на балета „Пролетно тайнство”, чиято нова хореографска версия е поставена от един от най-радикалните хореографи на нашето време – Саша Валц и е посветена на 100-годишнината от партитурата на Игор Стравински на сцената на Марийнския театър (преди години в Авиньон гледах хореографията на Пина Бауш, много исках да видя и репликата на Саша Валц, но домакините ни бяха устроили друга програма). Гледахме спектакъла на Лев Додин по “Коварство и любов” на Шилер. Поетиката на този спектакъл, неговият неочакван Брехтов ефект на отчуждение ми върна самочувствието на някакъв загубеняк режисьор, който в днешните времена на повсеместна псевдопсихологическа или псевдополитическа театрална естетика се мъчи да отстоява поетиката на истинския, гражданския театър – този, който се грижи зрителите му да не престават да мислят.

На самата асамблея на Съюза на Театрите на Европа (UTE) имаше силно брожение около темата – бруталното съкращаване на бюджетите на държавните театри. Оказа се, че това не е само наша, постсоциалистическа заварена традиция – така стават нещата не само в гърчещата се в кризи Гърция, така правят с бюджетите и в Сърбия, и в Португалия, “Пиколо Театро” в Милано също няма ония бюджети, с които да кани спектаклите на Лев Додин или на Сфумато, например, така дори стават нещата и в цивилизованите, считани от нас за моделни в отношението си към културата държави, като Франция и Германия... Явно неолиберализмът съвсем се издъни. Неговите протагонисти решиха да икономисват парите на данъкоплатците от най-непроизвеждащата материални блага сфера – тая на културата. Явно на върха на политическата и икономическа власт в Европа, а не само у нас, са се появили хора, които тепърва трябва да бъдат убеждавани, че никакво излизане от криза, била тя икономическа, етническа или демографска, не става просто с пари, а с предварително заложени пари в развитие на някакво съзнание, на някаква културна идентификация, която е отвъд кебапчето и чалгата.

В този смисъл бяха и нашите изявления, моите и на Маргарита Младенова. Нашият стар приятел Лев Додин, който водеше асамблеята, резюмира нашите изказвания с думите: “Интересно! Много интересно!”. Искаше вероятно да каже на останалите, че патосът на нашето говорене му е близък.