Погубеният свят
„Фаетон: Изверги” от Боян Манчев по „Метаморфози” от Овидий. Режисура Ани Васева. Фотография и графичен дизайн Георги Шаров. Участват Леонид Йовчев, Петър Генков, Галя Костадинова. Театрална оратория на Театрална група „Метеор” в залата на Академия за сценични изкуства LIPA 4:19. Премиера 29.11. и 5. 12. 2013.
За разлика от другите представления на този екип, „Фаетон: Изверги” не е проект, осъществен с обичайното оскъдно финансиране за определени срокове. Спектакълът е резултат от напълно свободна изследователска работа през последната половин година – без срок и пари. От няколко години всъщност работата на тази група е фокусирана върху търсенето на един театър, който, както съм писала вече, иска да философства върху границите на човешкото в неолибералния свят. Той се опитва да осмисля промените в съвременните общества чрез адекватен сценичен израз, за който тялото е централен и обект, и субект на изследване, и работен инструмент. В този смисъл, всяка следваща работа е завръщане към, кръжене около и продължаване на вече подхваната тема, предмет на интерес или просто мотив.
„Фаетон: Изверги” продължава работата по мисленето на съвременния свят чрез чудовищното. Във „Франкенщайн” показаното бе опит за влизане в разделението между образа на желанието и желанието, което е непрекъснато отчуждавано в процеса на пожелаването. Срещу Франкенщайн заставаше Пандора, разпадаше се на Франк и Щайн. Фаетон е избран тук като чиста фигура на желанието, което погубва, заедно с човека, и пожелания от него свят. След края на погубения свят идват извергите. Фаетон в текста на Боян Манчев е обсесивно погълнат и погубен от демонично отключената безграничност на овластените човешки желания. Трансформациите в реализирането на желанието са център на изследването. Светът бива погубен от политането в този зев и, според автора, не заслужва да бъде спасен от Зевс, както е при Овидий. Тази тема се изразява чрез екстремността на актьорския изказ, подхванат още в „С” като едновременно търсене на екзалтирано преживяване, но и на отчуждаването му в жест. Работата е продължила тук обаче по друг начин – чрез отчетливото разработване на текста в музикално-ритмичната партитура на ораторията, която да позволи скандирането му и по този начин и отчуждението му чрез конкретните гестуси на скандиране. Затова жанрът е определен като „театрална оратория”.
В този спектакъл работата на групата върви към все по-радикално отдалечаване на актьорите от използването на опори в каквото и да е познато движение към изграждане на образ или отделна фигура. В обичайния вече хор на Леонид Йовчев и Петър Генков (след „Всичкоядецът”), тук влиза и Галя Костадинова. Преливането от глас в глас, от един гестус към друг в екстатичния ритъм на изричането/коментирането на текста е впечатляващо.
„Небето не е до колене, Фаетон”, скандира с шапчицата си на заек Леонид Йовчев. Инфантилното е естетизираната, театрализираната форма, в която се представят желанията на съвременния човек и едновременно с това чрез него се отчуждават. Ани Васева, подобно на работата си в „С”, работи и тук с него, видимо иронизирайки инфантилното желание - чрез движението на тялото, чрез материите на костюмите, чрез хореографията. Самият образ на Фаетон носи в себе си инфантилното.
Не може да се заобиколи тук видимото радикално отмятане на актьорите от суетата. Те работят с глас и тяло. Често не се вижда изобщо лицето (Петър Генков) или пола (Галя Костадинова). Желанието тук няма не само пол, но и род. То е чудовищното. Актьорите са нещо като екстензия на текста, но, парадоксално, заедно с това и негов отчетлив коментатор и „разказвач”.
Представлението е в две части – вербална и не вербална. Преди края на света. И след това. Когато идват извергите. В тях симетрично се оглеждат двата подхода към предмета на изследване. Не случайно огледалата в залата за екзерсис, в която се играе представлението – вечният образ на играта на отражения, на желанието да постигнеш себе си – са единствената среда и сценично пространство както на актьорите, така и на публиката.
Колко и кога ще се играе „Фаетон”, зависи не от сроковете на проекта, а от изследователското усилие и воля на групата. Но зависи и от интереса на поне малки групи в нашето общество към подобни усилия, носещи удоволствие от мисленето чрез театъра на метаморфозите на човешкото в съвременния свят.