Джузепе Ротуно на 90
Изумителната пластична динамика на неговата визия обединява черно-бяло и цвят, филми на Висконти и Фелини, Стенли Креймър и Робърт Олтман, Тери Гилиъм и Боб Фос, Майк Никълс и Сидни Полак... Между игралния „Хляб, любов и...” (1955) на Дино Ризи и документалния „Марчело Мастрояни: Спомням си” (1997) на Анна Мария Тато римлянинът Джузепе Ротуно (19.03.1923) е заснел около 80 филма в Италия и по света, по които може да се проследи историята на киното от 50-те до 90-те.
Започва като фотограф в Чинечита през 1940. Преминал през войната и немски плен, през 1945 се връща като асистент на оператора Г. Р. Алдо, когото смята за учител, а няколкото заснети кадъра в ”Чувство” (1954) на Висконти - за свой дебют. Именно с този режисьор се разлиства талантът му – да си спомним черно-бялото изящество на „Бели нощи” (1957) и „Роко и неговите братя” (1960), аристократичното моделиране на средата с багри, сенки и отражения в „Работа” от „Декамерон’70” (1961), „Гепардът” (1962) или „Чужденецът” (1967)...
И ако при Висконти младият оператор все още „кове” грандиозното си умение да материализира режисьорската фантазия, подчинявайки визията на разказа, при Федерико Фелини се срещат двама гении. Режисьорът сътворява несънувани фантазми, а операторът с деликатна изкусност ги въплъщава на лента. Получава се нещо като съзаклятие между физическата и метафизичната реалност. От новелата „Тоби Дамит” в омнибуса „Три стъпки в делириума” (1968), през „Сатирикон” (1969), „Клоуните” (1970), „Рим” (1972), „Амаркорд” (1974), „Казанова” (1976), „Репетиция на оркестъра” (1979), „Градът на жените” (1980) до „И корабът пътува” (1983), всевиждащата камера на Ротуно не само отразява вълнуващо лица, фигури и движения или „човешкия пейзаж във филма”, по израза на Фелини, а и сътворява измислената от Маестрото действителност. Както самият той споделя по повод технологията на „Амаркорд”, „това е морето, което исках да имам, и истинското море никога не би могло да бъде същото”.
И макар отдавна да не снима, операторът все още е активен – м. г. лично е участвал в дигиталната реставрация на „Сатирикон”, финансирана от Dolce & Gabbana по идея на Италианския филмов архив.
В кино „Одеон” все още могат да се видят някои от филмите, заснети от фундаменталния колорист Джузепе Ротуно.