Паяжината на меката меланхолия

 
Дженифър Игън. Жестокото присъствие на времето (Jennifer Egan, A Visit from the Goon Squad, 2010). Превод от английски Гриша Атанасов. ИК „Милениум“, 2012, цена: 15 лв.
 
За тази книга искам да кажа две неща. Първо: все по-очевидно става колко е актуален в момента жанрът, позволяващ на критиците да спорят дали става дума за роман или сборник с разкази. При това не в духа на концептуалния постмодерен колаж-монтаж, а като обновяване на по-традиционни и трайни разбирания за литературата, не с цел да се деконструира, а тъкмо обратното. Така се получи, че в последните месеци това е третата подобна книга, за която пиша в „Култура“, след „Нека големият свят се върти“ на Колъм Маккан и „Между приятели“ на Амос Оз. Но ако Маккан силно клони към романа, а Оз също толкова силно клони към сборника с разкази, то Дженифър Игън като че ли застава точно по средата. Историите в книгата се отнасят до определен кръг от персонажи, докосват моменти от живота им на различни места и по различно време и почти неусетно изплитат едно общо повествование с множество сюжетни линии по модел, който спокойно можем да наречем „паяжина“. В същото време всяка глава (?) представлява самостоен художествен текст и немалко от тези текстове са излизали именно като разкази в периодиката. Събрани заедно обаче, те образуват едно многофасетно цяло, фино споена творба, която се чете като роман. „Жестокото присъствие на времето“ може да се сравни с още едно подобно произведение, което излезе на български преди няколко години: „Нашествието на дивите гълъби“ на Луиз Ърдрич. Като общото не е само в конструкцията, но и в повествователния поглед – субективен и в същото време трезв, който създава някаква особена мекота на разказа.
Второто, което искам да кажа, е, че това със сигурност е една от най-хубавите книги, които съм чел в последната година. Не бих я нарекъл точно силна, защото тя страни от силата, от могъщите послания и внушения, налага си доброволни ограничения и удържа мяра. Творбата на Игън се отличава с култивирана скромност, която сигурно ще отблъсне почитателите на по-ексцесивни и гранични четива, но пък помага в създаването на богат, ярък, обземащ художествен свят. Получава се произведение, което по форма е свежо и новаторско, а в дълбинните си ефекти следва най-добрите традиции на онова, което все още наричаме с известна носталгия литература.
А какви са хората, които се разхождат по страниците на тази книга? Музикален продуцент, уморен от пластмасова музика, неговата секретарка, която се бори с клептоманията, тийнейджъри от някогашната калифорнийска пънк-сцена (сред тях е младият бъдещ продуцент, а път в бизнеса му дава не особено симпатичен бос със слабост към твърде млади девойки, когото виждаме и на сафари в Африка с две от шестте му деца). Все живи, запомнящи се образи, изваяни – изкушавам се да го кажа – не просто с проникновение, а с обич. И поставени в големите теми за остаряването, загубата, житейския провал и самотата, които обаче не хвърлят мрачни и потискащи сенки, а по-скоро внушават мека меланхолия, нелишена от надежда.
Изборът на българското заглавие вероятно предизвиква известно объркване, но не е лишено от рационални доводи. В буквален превод то би гласяло „Посещение от биячите“ - метафора, която един от персонажите обяснява, казвайки, че „времето е бияч“, а тъкмо времето, отминаващото време като че ли е главният герой в книгата. Вярно е, че в целостта си българското заглавие по-скоро създава прустовски асоциации, но пък всъщност оригиналното стои може би още по-странно. В превода има и други особени решения, като най-очевидното е изборът да се предаде пряката реч в кавички, вместо с тирета, както е българският стандарт. В това отношение английският текст се придържа към съответната норма; не че иначе е чужд на формалния експеримент, както ярко личи от факта, че една от историите е поднесена във вид на пауърпойнт презентация. Последното не е самоцел и изобщо нищо в удостоения с „Пулицър“ роман (?) не е самоцелно, а е органична част от едно присъствие, което също можем да наречем жестоко – само че в смисъла, в който влагахме в тази дума като тийнейджъри.