Еуфорията около Клеменс Зец
Австриецът Клеменс Зец, роден в Грац през 1982 г., предизвика куп полемики не само поради факта, че едва на 30-годишна възраст има няколко престижни награди (дори е смятан за наследника на Кафка), колкото с умението си дразни публиката чрез избраните теми. Познат у нас чрез сборника разкази „Виенско колело” (изд. Фън Тези, 2012 ), математикът, германист и преводач на поезия Зец е наистина директен.
Осемнадесетте разказа, привидно необединени от обща тема, разкриват мотивите за човешкото насилие, за (необузданите) сексуални желания и помисли, създавайки представа за свят, будещ, меко казано, недоумение. Шокът произтича не от стила, а от осъзнаването, че това е общата (ни) действителност, на която сме престанали да обръщаме внимание. Изкуството е принудено да изкрещи, защото „ ние от време на веме трябва да се изправяме лице в лице с истината (...) без истината хората постепенно се превръщат в статуи или зомбита, или идиоти” („Заспалият се пробужда”, с.94).
Навикнали сме на особен вид литературност, която изисква да бъде пренаписана на достъпен език, да употребява познати образи; литература, която служи на (масовия) читател, пазара и тиражите. След Кафка разказът като литературен жанр отново има възможност да се превърне в критика на нелепата действителност. При прочита на „Виенско колело” става ясно, че далеч не фикционалното стряска (това се отнася преди всичко за „Представата за света” и „Млечно стъкло”). За преситения читател е необходима нова среща с необичайното, често дори с абсурдното („Трупът”, „Майките” и „Визитки”), което кореспондира с традицията на Бернхард. В разказите на Клеменс Зец това е сторено с красотата на един вълнуващ стил, напълно нетипичен за немската литературна и културна традиция; разказите съдържат особена експресивност, която бяга далеч от умосъзерцанието и теоретизацията, от „високия” и патетичен немски стил.
Разкази, които споделят какво удоволствие доставя да заключиш другарчето си да мръзне цяла нощ в някоя улична тоалетна, или да натикаш приятелката си гола в клетка, в която тя самата е пожелала да бъде заключена; колко възбуждащо е да правиш секс с жена си, докато тя си мисли как обезчестява съседското момиче… Зец не те оставя равнодушен пред факта, че върху визитката ти може да се образува смрадлива язва с формата на мъжки член, която да се разпространи из целия ти апартамент. А и бихте ли изрязали крилата си, ако един ден случайно ви пораснат на гърба?
Читателят, свикнал да асоциира разказа с „приятна история”, ще бъде разочарован - и ще обяви „Виенско колело” за абсурдна порнография. Но за читателите, спомнящи си заветите на Кафка, откриването на Клеменс Зец е кратко откровение, при което се преобразяват самите те, виждайки стряскащия делник, в който са насилени да пребивават. Остава надеждата издателство „Фън Тези” да преведе - преди гостуването на Зец в България през април 2013 г. – и неговия роман „Индиго”.