И обект, и концепция
„За фотографията”, куратори: Алвин Лей и Александер Базиле, САМСИ, 11 януари – 17 февруари 2013
Нещо средно между Магрит и Бенямин – това е концепцията за фотография, която представя новата изложба в САМСИ. Много по-различна от традиционната и твърде популярна тук представа за това изкуство, преливаща от опесъчени голи момичета, природни красоти и социална патетика, различна и от обичайния рационален подход, който концептуалното изкуство има спрямо тази медия. В този смисъл, “За фотографията” не е за фотографи. Или поне моят скептицизъм ме кара да мисля, че тя би била разбрана много повече от т.нар. масова аудитория, отколкото от професионално ангажираните в тази област. Въпреки че нейният най-силен ефект е всъщност образователният. Тя е истински наръчник за това как може да се осмислят пълноценно заниманията с фотография.
Проектът е на двама германски артисти - Алвин Лей и Александер Базиле, и гостува в София благодарение на Гьоте институт. Идеята на двамата автори е именно да се противопоставят на шаблонните представи за фотографията, които се тиражират масово от институциите, и да заявят нейния статут вече не като инструмент, а по-скоро като източник на концепциите.
Това не е фотография: В действителност, повечето от работите, подбрани от Лей и Базиле, не са дори фотография, но произлизат от нейната проблематика. Актът на възприемане на фотографското произведение, на тиражирането му, различните средства за експонирането му се появяват едновременно като обект и концепция. Действията, които извършваме машинално спрямо фотографията, дори нейната най-ежедневна употреба, са подложени на ново визуално осмисляне. В тази връзка, изложбата представя много по-силно “магическата аура” на фотографията, нейното „тук и сега”, отколкото техническите й възможности.
Демиан Берн, например, участва с десет ръчно направени фотографски дневници на целия процес по производството им от изсичането на дърво в гората до принтирането и подвързването им. Накрая ловец прострелва всичките с един куршум и в музея попада не фото наративът, а вече завършеният обект. Подобно на Берн, Давид Кюне също затваря кръга между средство и цел в употребата на фотографията, пълнейки един фотоалбум със снимки на празен фотоалбум. В тази поредица попада и работата на Г. Ледингтън от Великобритания „Супернова” – два еднакви диапроектора „Кодак” САВ, които светят с насочени един в друг обективи и отмерват само празния ритъм от смяната на несъществуващи диапозитиви. С тоталната си самодостатъчност тази скулптура е може би най-плътният символ на настоящата изложба, представяйки фотографията като обект без образ, освободена от всички зависимости спрямо реалността. На Г. Ледингтън е и диапроекторът, който прожектира с методична последователност едно и също изображение на празната кутия от диапозитиви.
В книгата на Йоханес Бендцула фотографията е употребена като „реди-мейд”. Авторът събира снимки от обяви за продажба на огледала в Интернет. За Мартин Борст и Йоханес Толк фотографският образ е също намерен обект. Репродуцирайки намерен наръчник за спасители върху намерена хартия чрез намерен принтер, двамата постигат съвършеното зануляване на функцията и пълно откъсване от всяка традиция в сферата на техническото възпроизводство. Като към намерен обект подхождат спрямо шаблоните в реалити телевизията Юлиан Шерер и Йоханес Пост. Техният видео колаж „Говорещи глави” пренасочва проблематиката на медията в полза повече на социалния и на политическия шарж.
Матиас Волгаст, от своя страна, преразглежда наново теорията на Бенямин[1] за аурата на художественото произведение, постигайки нова автентичност изцяло по пътя на техническото възпроизводство. Подобна е и проблематиката, засегната от Йоханес Бендцула, който заснема просто отворен пълнител за принтер, поставяйки само в един образ не само съвременните възможности за тиражиране, но и философските ипостази на фотографията. В експозицията е представена и сивата скала, изработена от този автор на базата на заснемане без фотоапарат - техника, която той нарича „лумография”.
Едва ли е изненадващо, че повечето от германските автори в този проект идват от Дюселдорф и прословутата Дюселдорфска фотографска школа, която чрез иновативния си подход още от 70-те години насам оказва фундаментално влияние върху актуалния облик на фотографията като автономен вид.
Подробните обяснения, последователното развитие на концепцията във всяко следващо произведение превръщат изложбата в едно от най-сериозните изследвания не просто на фотографията, но и на някои основополагащи принципи на съвременното изкуство, което сме имали възможност да видим тук.