Ходене по буквите

 

Вера Ганчева. „Емануел Сведенборг. Архитект на вечността”. УИ „Св. Климент Охридски”. С., 2012, цена 25 лева
Като издател, преводач и есеист, Вера Ганчева има решителни приноси за отварянето на българската култура към света на идеите и съвременната литература по света. Проф. Ганчева обаче винаги е била отворена и към тайната вътрешност на човека. Израз на двустранната й отвореност е първата у нас книга, посветена на Емануел Сведенборг (1688-1772). Досегът със страниците за теософа, естественика, емпирика и мистика (изброяването може да продължи дълго) сочи едно: монографията на Вера Ганчева далеч надхвърля популяризацията на една от най-могъщите и енигматични фигури на европейското Просвещение - и чрез нейните прецизни и аргументирани твърдения най-после се включваме в дебатите за наследството на Сведенборг, в които мяра са неговите почитатели Гьоте, Блейк, Емерсън, Балзак, Достоевски, Бодлер, Стриндберг, Уитман, Йейтс, Борхес, Милош. Тепърва ще разчитаме гледната точка на един съвременен български енциклопедист към енциклопедиста на вечността...
 
Иво Андрич. „Монашески притчи”. Разкази. Превод Ася Тихинова-Йованович. ИК „Дамян Яков”, С., 2012, цена 8,90 лева
Книгата е отзвук от инициативата на сръбската фондация „Иво Андрич” да преподреди наследството на нобелиста по тематични мотиви. Така, след „Разкази за особняците и малките хора” („Сиела”) и „За любовта и жените” („Дамян Яков), Ася Тихинова-Йованович ни представя монашеския цикъл на Андрич, посветен на францисканците в Босна, появили се там в края на XIII век. Големият творец се фокусира върху сблъсъка между Аполоновото и Дионисиевото начало, който повседневно изпълва „сиромасите на Христа” в конфесионалния коктейл в непонятната и живописна Босна. Религиите се дебнат една друга. Мъдростта оправдава практическата полза. Ако продължаха да скитат по пътищата на времето, самобитните монаси на Иво Андрич спокойно можеха да се населят под манастирската лоза на Елин Пелин, да споделят с неговите герои своя невеж порив към съвършенство, да забавят времето…
 
Бохумил Храбал. „Уроци по танци за възрастни и за напреднали”. Превел от чешки Васил Самоковлиев. ИК „Колибри С, 2012, цена 10 лева
Средноевропейската суматоха е възсъздадена от Храбал в едно-единствено безкрайно изречение-каталог на пренебрежими пороци, хумор и непренебрежимо жизнелюбие. Топлият градски кипеж в „Уроци по танци за възрастни и за напреднали” е пренаселен от колоритни персонажи в трагикомични ситуации. Животът като сън? Словото като опиянение? Мъдростта като волно бръщолевене в бирарията? Всъщност, смехът на читателя ще подлепи в цяло несвързаните образи в книгата на Храбал. А че читателите му са се нуждаели от такъв подход, става ясно от щастливия баланс между колосален експеримент и колосални тиражи (отпечатана за пръв път през 1964, книгата е продадена в над половин милион копия). Това е то, лудостта на Средна Европа. „Света Богородице, рече поетът Бонди, когато едното му дете падна от количката на излизане от кръчмата”…