За репертоарното програмиране
Публиката трябва да се уважава. Тя, независимо от финансовата криза и от проблемите в сферата на културата, идва в зала „България”, ръкопляска, коментира. Тя, публиката, е като спортните фенове, които живеят в очакване на следващия сезон. И програмирането на този сезон не трябва да се прави с „лека ръка”. Въпреки че софиянецът е любопитен по природа, въпреки че столичните почитатели на музиката обичат предизвикателствата, въпреки че „Кармина Бурана” от Карл Орф се счита за „музикалния бестселър” на ХХ век, че е мащабна, популярна и привлекателна за публиката - дори тя не може да напълни два пъти зала „България” в рамките на малко повече от месец. Симфоничният оркестър на БНР откри сезона си с нея и залата беше претъпкана – това се случи на 5 октомври, а сега, на 8 ноември, Софийската филхармония предложи своя интерпретация на творбата и... публиката беше значително по-малко. Това „застъпване” не беше добро за никого – нито като повод за съпоставка (ако е търсен такъв), нито за филхармонията – защото ако същата тази „Кармина Бурана” беше програмирана за втората част от сезона, вероятно много повече хора щяха да се стекат в зала „България”. Съвсем правилно главният диригент на СФ Мартин Пантелеев сподели съвсем скоро в интервю за „Култура”, че сезон не се прави само защото на диригента „му се свири” дадено заглавие. Действително, на пулта на концерта на 8 ноември не беше той, а постоянният гост-диригент на оркестъра Найден Тодоров. Темпераментен, ефектен по своему, той е обичан от публиката. С много хъс подходиха и той, и оркестърът, и хорът. Филхармоничният хор през последната година има интересни появи и прояви, дава му се възможност да участва активно не само в собствения си сезон, но и в този на филхармонията, и певците изглеждат много по-мотивирани да докажат какво могат. Иначе солисти бяха Мария Цветкова, Александър Крунев (баритон) и Георгиоус Филаделфефс (тенор). Адмирациите, поне по мое мнение, са най-вече за баритона, който пееше, без стремеж да се доказва – като човек, който си знае, че може. И без излишна показност „покри” всички изисквания на партията. Мария Цветкова беше приятна като присъствие, като тоалет и като глас, без нищо специално за отбелязване, а за младия Георгиус това като че ли не бяха „най-удобните за плуване” музикални води и гласът му би блеснал повече в друга среда и друга стилистика.
Темпераментът на Найден Тодоров се вписваше отлично в някои моменти и фрагменти на „Кармина Бурана”, но в други като че ли „подменяше” авторовата идея или просто преминаваше през частите, които изискваха друг тип отношение към оркестъра, други нюанси и друга звучност, в очакване на моментите, в които да „избухне”. А един голям диригент става такъв, когато подчинява темперамента си на музиката и на нейните изисквания. При Найден Тодоров това все още предстои.
Така най-прочутата тема, с която – за радост на публиката – започва и завършва произведението, прозвуча ярко и запомнящо се, така моментите, в които хорът доминираше, бяха убедителни (при хора различните настроения на „Песните на Бойерн”, по които е написана творбата на Орф, бяха предадени по-многопластово), самият оркестър се справи добре с изискванията на партитурата, отделните групи стават като че ли по-равностойни и рисунъкът е с по-изравнени линии. Иначе винаги е удоволстие да се слуша „Кармина Бурана”, защото творбата е наистина величествена, от една страна, и изпълнена с много ярка образност и хумор, от друга. Докато слушах, се чудех какво ли си мисли седналата в ложата Лада Брашованова – доайен сред българските музиколози, която е имала привилегията да обменя писма с Карл Орф след запознанството си с именития композитор.