Платената любов и нейните жертви в медиите
Фондация „Фридрих Еберт” и фондация „Медийна демокрация” представиха на 17 октомври в пресклуба на БТА резултатите от изследването „Балкански медиен барометър: България 2012”, което за първи път се провежда у нас. Изследването се прави по методика, създадена от фондация „Фридрих Еберт”, като в рамките на два дни 12 български представители на журналистическата гилдия (от национални и от регионални медии), на гражданското общество и медийни експерти дават своята оценка на 44 индикатора в четири области: 1. свобода на изразяване и свобода на медиите; 2. разнообразие, независимост и устойчивост на медийната среда; 3. медийна регулация и обществени електронни медии; 4. професионални стандарти. Оценката се дава чрез гласуване по скалата от 1 до 5, като петицата е най-високата оценка. Всички индикатори са извлечени от стандарти за демократичност, които са заявени в документи на ЕС и на Съвета на Европа.
При представянето на резултатите Михаела Малер от „Фридрих Еберт” посочи, че това изследване се провежда в много страни по света (от 2004 г. и вече в над 30 страни), но за първи път тази година е направено на Балканите – първо в Босна и Херцеговина, а после и в България.
Орлин Спасов – изпълнителен директор на фондация „Медийна демокрация”, описа контекста, в който е проведено изследването – отправените от много и различни места критики срещу българските медии. „От гледна точка на развитието на медийната среда, ние се превърнахме в имиджов проблем за ЕС! Как ЕС ще може да защитава на глобалната сцена такива неща, като свобода на словото и свобода на медиите, когато в собствените си граници има страни като нашата ... От тези резултати видяхме, че средният резултат на България (2.7) е равен на този на Босна и Херцеговина (2.6)! Трябва да осъзнаем нашата отговорност като страна в ЕС и да се опитаме нещо да променим”, коментира Спасов. Той добави още, че у нас, за разлика от други страни, които също са обект на критика, натискът върху медиите не се упражнява, както би могло да се очаква, през инструментите на регулацията и директно върху обществените медии, а най-вече през частния сектор - през една коалиция между частни медии, политически играчи и различни икономически интереси. Средствата, с които се осъществява този натиск, са честа намеса на собствениците в редакционното съдържание, налагане на определени теми-табу, насаждане на страх чрез пряк или непряк натиск върху журналисти, корупция, която често пъти има формата на символен бартер - медиен комфорт, който се осигурява на управляващите, срещу гарантиране на спокойни условия за развитие на медиен бизнес.
Спасов каза още, че един от най-интересните моменти, които се открояват при анализа на резултатите от изследването, е, че проблемите на медийната среда твърде често произлизат от самата професионална общност, която като че ли все още не е готова сама да отстои свободата си докрай и така често се възползва от липсата на достатъчно ясни регламенти. Според анкетираните, единствено в рамките на сътрудничество с граждански организации в българската медийна среда може да настъпи позитивна промяна. „Сами разбирате на какъв сериозен проблем се натъкваме, когато самата професионална среда престава да обвързва надеждите си с централни актьори, като държава и медийни собственици”, констатира Спасов.
Николета Даскалова, медиен наблюдател във фондация „Медийна демокрация”, пък наблегна на препоръките, които са изготвени въз основа на изследването, от които тя открои предложението да се даде правна дефиниция на понятия, като „медиен плурализъм” и „медийна концентрация”, както и създаването на работещ модел, който да подкрепя разследващата журналистика така, както в Румъния, например, съществува Център за разследваща журналистика, функциониращ с активната подкрепа на гражданския сектор.
Накрая експертът по политически комуникации Татяна Буруджиева емоционално коментира, че в България се лъжем, че медиите са добре, защото имало някаква регулация. Според нея, отговорност затова носят хората в СЕМ, като проблемът там е, че не петима души взимат заплата без реален ефект, а в липсата на ценности. Тя каза още, че платената любов, въведена от политиците в медиите, унищожава професионализма. Буруджиева призна и че е ужасена от това, което журналисти й споделят, че се случва в редакциите им – нещо, което те не могат да разкажат публично и което, по думите й, е подобно на описаното в „Архипелаг ГУЛаг”. Накрая тя препоръча журналистическата гилдия да поиска изследване на реалния пазарен дял на медиите и да настоява за разследване (от страна на ОЛАФ) на монопола в медийната сфера и на обвързаността между собственици на медии, социологически агенции и рекламни агенции. За да може след 20 години да не се чудим къде е изчезнало усещането за обща мисия в журналистическата гилдия, което е регистрирано в Босна и Херцеговина, а у нас е само скъп спомен от първите години на демократичните промени.