Екстровертна болезненост
Петерис Васкс - Vox amoris. Творби за цигулка и струнен оркестър. Алина Погосткина, Симфониета Рига, Юха Кангас. Wergo 2012
Много са съвременните композитори, чиито творби не се чуват в България. Причините за това са няколко вида липси: на пари за ноти и авторски права, на любознателна публика, която ще се притече веднага, видяла новото име в афиша, и на ентусиазъм у диригентите да внедряват нови имена и звуци в репертоара на оркестрите, с които работят (то и оркестри не останаха). Ето защо все по-често на малцината, които искат да чуят композиторите на света, им се налага да посегнат към репертоара на звукозаписните фирми за съвременна музика. Wergo e такава фирма и издава нова музика вече 50 години. В юбилейната година сред изданията й е и авторският диск на големия латвийски композитор Петерис Васкс (1946). Името му тръгва по света след падането на Берлинската стена, когато Гидон Кремер започва постоянно да го изпълнява. Днес името на Петерис Васкс е непознато може би само у нас.
А музиката му се купува (казано на днешен жаргон) все повече и повече. Васкс не се бои да бъде един и същ в последните години, да изразява човешката болка, страданието, да „проповядва” собствената си емоционалност. Наричат го „тонов проповедник”, а той самият допълва: „Така, както баща ми проповядваше с думи (бил е баптистки свещеник, заради което семейството е страдало доста по съветско време), така аз говоря с музиката си. Винаги става дума за най-важното, за идеала. Аз трябва да разказвам за това, за друго не мога.” Музиката на Васкс тече бавно, но интензивно. Тя е тонална; когато започнеш да я слушаш, се сещаш за Пярт, но не защото изказът е подобен, а заради желанието за духовно споделяне. Въпреки че Васкс повече търси контрастност в изграждането и в „завоите” на доминиращия глас – тук в компактдиска това е тембърът на цигулката. И трите произведения, записани в диска, са с програмни заглавия: „Глас на любовта” (2008/9), Концерта за цигулка в една част „Далечна светлина” (1996/7) и „Самотният ангел” (2006). Цигулката става импулсиращ инструмент за композитора пак благодарение на Гидон Кремер (първи изпълнител на Концерта му за цигулка), писан за него с трите изключителни каденци, които не носят баналния белег на виртуозност, но са невероятно натоварени със смисъл и изискват мощно инструментално присъствие, също и „Самотният ангел”. Щафетата е поела 28-годишната Алина Погосткина, изумителна цигуларка, родена в Петербург, от 9-годишна живее и учи в Германия. Свири навсякъде и свири страхотно. Сякаш е родена да свири Васкс, защото, освен мощ и енергия, има слух за тоновите идеи на композитора, за трансформиращата се образност, за прозренията на болката, прераснала в катаклизъм, за отлагането на тъгата в светло успокоение. Създава музиката с деликатен подход, работи невероятно с музикалното време и наслагва тревожни цветове в пространството. Постига класическа северност, леко мистична, с нюанси на тъмнината, на мрака и атмосфера, в която депресивното настроение идва нормално. Всичко това минава през мелодичните линии на цигулката, която завладява с обземаща изповедност при отзивчиво партниращ ансамбъл (с финландеца Юха Кангас), чиято роля е предимно подкрепяща и насочваща. Защото дългите линии на разказващата цигулка спират дъха с постоянната интензивност, с абсолютното разкриване на аз-а, на болката му, на целебното за душата страдание.
За разлика от Пярт, който обективизира посланието, издига го „над”, при Васкс то рови в душата, дълбае, не дава покой на слушателя с една настойчива екстровертност, една натрапчивост, от която слушателят не може да се отклони, принуден е просто да „влезе” в него. Да го почувства, разгадае, изстрада. И го прави с удоволствие.