Изкуство за бъдещето
18. Седмица на съвременното изкуство/ "След 15 минути всички ще сме в бъдещето" (Опера). Куратори Десислава Димова и Галина Димитрова-Димова. Център за съвременно изкуство „Баня старинна”. 8 септември – 5 октомври 2012. Участници: Пиер Бисмут и Аaрън Шустър, Анета Мона Киша и Луция Ткачова, Что Делать, Лили Рено - Дюар, Наталия Дю, Емре Хюнер, Торил Йоханесен, Джеси Джоунс, Басим Магди, Мишел Найсмит, Венелин Шурелов, Боряна Венциславова, Нед Съблет (ASCAP), Лорънс Вийнър (BMI)(ARS) и The Persuasions.
Визуалното изкуство отдавна се е отърсило от естетическата и изобразителна функция и се е превърнало в огледало на съвременното общество. То отразява различни социални проблеми, позволява си да критикува, да отправя политически послания и да изобличава определени нрави и норми на поведение и мислене. Част от художниците избират да не бъдат просто пасивни наблюдатели, а чрез произведенията си отварят дискусия по актуални теми, за да предизвикат внимание и да провокират промяна.
В България подобен тип „политическо” мислене в изкуството се проявява изключително рядко и обикновено остава безгласно и невидимо. Изложбата "След 15 минути всички ще сме в бъдещето" не е изключение от това правило, макар и много от произведенията, включени в нея, да се градят върху определен политически и социално натоварен подтекст.
Концепцията на изложбата, както се вижда и от заглавието, се върти около възможния сценарий на бъдещето и способността на изкуството да обговаря, критикува и визуализира по-скоро настоящето. „След края на ориентираните към бъдещето големи политически и художествени проекти на модернизма, в света след 1989-та бъдещето се превърна в девалвирал символ на отминала опресивна идеология. Изкуството също изгуби своята роля на знаменосец на бъдещето и се задоволи с това да предлага критика на настоящето.” Двата основни въпроса, които задават кураторите, са: „Как изкуството днес може да говори за бъдещето?” и „Къде се позиционира съвременното изкуство по отношение на историческата си роля на дистанцирана критика на обществото или тази на ангажиран актьор на политическата сцена?”.
Направеният избор бъдещето да бъде погледнато през изкуството звучи доста ефектно на първо четене. Включените в изложбата произведения, обаче, имат отношение към бъдещето само дотолкова, доколкото, обръщайки внимание върху проблемите днес, могат да насочат към необходима промяна на условията в едно далечно, хипотетично утре. Засегнатите проблеми се въртят основно около миграционни, екологични или социални теми, които в някои случаи са артистично завоалирани, а в други имат съвсем конкретни препратки. Такива, например, могат да бъдат открити във видеото на руската група „Что делать”, наречено „Кулата: Оперета” (2010), което се основава на автентични документи от руския обществен живот и на анализ на конфликт, развил се около плана за сграда (403-метров небостъргач) на центъра „Охта” в Санкт Петербург, в която корпорацията „Газпром” има намерение да разположи седалищата на местните си подразделения.
Определен проблем в изложбата е експонирането на произведенията в пространството. В случая специфичният интериор на Баня старинна се е превърнал почти навсякъде в неудобен декор за прожектиране на видео и дори саундтракът на Лорънс Вийнър и група The Persuasions не е намерил най-адекватно представяне. Другият момент, който се разминава със замисъла на кураторите, е обръщането за вдъхновение към преувеличеността и драмата на операта, която е едновременно популярно изкуство и елитарен жанр. Като отговор на тези идея, в изложбата са показани предимно произведения, които се развиват във времето (видео, пърформанс) и са в своеобразен диалог с „тоталното” изкуство на операта и педагогическия потенциал на театъра.
Въпреки експозиционните проблеми и не много адекватната аналогия с операта, не може да се отрече, че проектът на Десислава Димова и Галина Димитрова е довел в България интересни и качествени произведения. Сред тях са вече споменатото видео на група „Что делать”, видеото и серия фотографии на Боряна Венциславова „Стандарти за миграция”, 2011, в които авторката се занимава с изявленията на емигранти за по-добър живот; видеото „Потомствена безработица”, 2010, на Мишел Найсмит от Великобритания, показващо екстравагантен метод за справяне с безработицата в Холандия след разчистване на сметки с минали животи; видеото „Boumont”, 2006, на Емре Хюнер, което нагнетява тревожното чувство за безвремие и безизходица в един екологично катастрофирал свят, споходен от бедност и самота и др.