Силата на Спектакъла | wikileaks
В самия край на изминалата седмица, на 13-ти октомври, няколко туита от профили, приписвани на членове на Anonymous, съобщиха изненадващата новина, че хактивистката група и Wikileaks се разделят завинаги.
“Краят на една ера.” – четем на Тwitter. „Ние престанахме да следваме @Wikileaks и оттегляме своята помощ. Това беше чудесна идея, съсипана от Егота. Сбогом.”
Непримиримите различия са се проявили „след повече от две годишна любовна история”, според драматичната интерпретация на сайта Mashable , но претенциите на Anonymous към Wikileaks са отскоро заради банер за дарения, който се появил на сайта и който бил в противоречие с претенциите на анонимните за прозрачност и служба в полза на обществото.
Anonymous подозират, че Асанж, който еднолично си е присвоил твърде много пълномощия около каузата на Wikileaks, е решил да осребри най-сетне огромната си популярност, превръщайки плода от усилията на много и безлики помощници в нещо като моноспектакъл, “в едноличното шоу на Джулиан Асанж”.
Справедливо ли е негодуванието на Anonymous? Претенциите обикновено са пропорционални на заслугите. Доста се шумя, когато Visa и Mastercard блокираха сметките на Wikileaks през 2010, а анонимните хакери организираха наказателна DoS атака на тези финансови институции. Далеч по-същественият им хактивистки принос обаче се случи тази пролет, когато над 5 милиона поверителни документа, събирани в интервала юни 2004 – декември 2011, на глобалната, но базирана в Тексас компания за сигурност Stratfor, видяха бял свят на сайта на Wikileaks – същите тези „глобални разузнавателни досиета” (“Global Intelligence Files”), над които се появи злополучният банер за дарения.
Досиетата разкриха доста от „разработките” на Stratfor, който се оказа, че е нещо като разузнавателна мрежа на частните корпорациите от рода на Dow Chemical Co., Lockheed Martin, Northrop Grumman, Raytheon. Редом с тях, клиенти на Stratfor се оказаха и доста държавни американски агенции. Имейлите недвусмислено показаха, че Stratfor плаща на глобални "правителствени и дипломатически източници" за информация, която им позволява да следят и контролират световните събития, и че Stratfor също така е в тесни връзки с правителството на САЩ, като взима на работа бивши служители на държавните агенции.
Очевидно, заслугите на Anonymous не са малко. Но едни и същи Anonymous ли стояха зад DoS атаката и зад удара с архивите на Stratfor? А зад съобщението в Тwitter? Ако изявлението в Twitter за разрива с Wikileaks е на същите тези Anonymous, предоставили глобалните разузнавателни архиви на Wikileaks, то кои бяха Anonymous, обещали да съсипят Facebook преди време и не изпълнили обещанието си? А случаят с данъчните декларации на основния опонент на Обама, Ромни? В случай, че не сте чули: на 28 септември 2012 група, представяща се като Anonymous, захраниха скандалните американски хроники със заплаха към сенатора, че ще публикуват всички налични файлове, "освен ако някой не им преведе $ 1 милион... биткойнс.[1]
Да, несъмнено Джулиан Асанж е икона и несъмнено притежава власт – властта на Спектакъла. Но Anonymous също не са безразлични към зрелищните изпълнения и, в интерес на истината, май се забавляват с това доста повече от Асанж – на Youtube можем да видим невероятно количество клипове с маската на Гай Фокс. Гай Фокс вече е навсякъде. И където трябва, и където не трябва. С Anonymous могат да се отъждествят вече твърде много и твърде случайни хора., Но доколко такава аморфност може да има влияние над репутацията на някой, приел да е неанонимен като гаранция за автентичността на някаква кауза?
Спектакълът не е зло по подразбиране. Той има своите функции в общественото пространство - да фокусира вниманието на масите. И освен това, не бива да се забравя, че Спектакълът доста често превръща в мишена не зрителя, а изпълнителя си.
[1]Bitcoin e дигитална валута, създадена от хакер под псевдонима Сатоши Накамото. Тази валута съвсем реално може да бъде обменяна и да функционира през конкретни сайтове редом с общоприетите