С Кармина Бурана СО на БНР откри сезона
Трудно се провирам през тълпата на улицата, още по-трудно си намирам място (моето се оказва отдавна заето!) в препълнената до последния ред на втори балкон зала, чувствам се като в „златните” времена на големите чуждестранни гастроли през младежките ми години, когато наистина беше геройство да се вмъкнеш на желания концерт. Оглеждам се - множество познати лица на вярната постоянна „посребрена” публика и колеги музиканти, но още повече – непознати, млади хора (дори и студенти от Академията!), а до мен са младо семейство със съвсем малко момченце. Какво ги е събрало тази вечер – популярната сред всякакви среди „Кармина Бурана”, имената на известни солисти с международна кариера или нетърпеливо очакваната нова среща с Радиосимфониците и Емил Табаков? Вероятно всичко това заедно. Една великолепна комбинация, която превърна началото на новия концертен сезон на оркестъра в изпълнена с най-висок емоционален градус празнична вечер, завършила с овации на публиката на крака и изискан на „бис” откъс от прочутата кантата.
Но ако някой е мислел, че ще слуша отново една „до болка позната” творба (може би най-популярната от музикалния ХХ век), е бил изненадан и държан непрекъснато в напрегнато внимание. Защото Емил Табаков, заедно с оркестър, хорове и солисти, „съблече” спомените от предишни най-разнообразни концертни, сценични, балетни, филмови, аудио, видео и т.н. интерпретации и моделира релефно един нов, свеж, витален и звучащ убедително образ на знаменития опус. С познатия му маниер на дирижиране без ноти (този път и без диригентска палка), с образно изразителна пластичност като жестика и мимика, той разгърна отделните „сцени” на монументалната фреска в обширния диапазон на полярни контрасти – от изящна прозрачна звучност (чудесни сола в оркестъра!) до пределно наситена в кулминационните върхове звънка вокално-инструментална плът, от мека съзерцателност в „Пролет” или развълнувана лирика в „Дворец на любовта” до ярката пародия на „В таверната”. И с един, вътрешно течащ без прекъсване дори от кратките цезури емоционален ток, особено силно въздействащ в епизодите, изградени върху настойчивата, здраво владяна остинатна ритмична пулсация.
Постигнатите емоционални внушения бяха толкова директни, че придаваха почти сценична театралност на някои моменти. Тук безспорна бе заслугата и на чудесно избраните солисти. Прекрасната млада, но вече отдавна световноизвестна Ина Кънчева разкри блестящо възможностите на своето сопрано и във виртуозната лирична солова ария, и в изтънчено игривия кокетен диалог (допълнен и от подходящото остроумно оформление на сценичния й тоалет). Петър Данаилов, баритон с респектираща международна кариера, разгърна тембристия си глас в голям регистров диапазон, в широко амплоа между лирика и остра пародия. Младият тенор (и концертиращ виолончелист) Алексан Чобанов бе много подходящ като тип глас и вокално добре издържано изпълнение, но липсваше малко повече артистичност и сценична освободеност в комичната „Песен на печения лебед”.
Характерна звучност, съответстваща на стила на Орф, както и ясна дикция при произнасянето на латинския текст, бяха постигнати в хоровите партии - Смесеният хор на БНР с диригент Румен Райчев и хор „Бодра смяна” към Двореца на децата, ръководен от две години от младия диригент Александър Кочков.
Не мога да не отбележа тук и високопрофесионално подготвения текст на Янина Богданова в концертната програма с богата информация за историческия произход на текста („Песни от Бойерн”) и неговите предполагаеми автори от ХІ-ХІІІ век, за цялостната концепция на Орф и новаторството на „Кармина Бурана”, чийто текст бе приложен в оригинал и на български език (в информативния, но с колоритна лексика превод на Петя Цветанова). Отново поздравления и за изискания двуезичен рекламен каталог за новия сезон, от който се вижда, че ни очакват много подобни вечери на преоткриване на „вечните” творби в концертния репертоар, редом с опуси на класиците на ХХ век, а и на български автори.