Пътуване с Туве
Туве Янсон. „Пътуване с лек багаж”. Превела от шведски Анелия Петрунова. ИК „Жанет 45”, Пд, цена 12 лева
Кога самотата е вещина и кога – вещица? Дали тишината е празна или е празник? Спасение или сподавяне е островът? В бързината тези думи зазвучават привидно еднакви. Загубвайки търпение, загубваме и нюансите. За радост, едно „Пътуване с лек багаж” стига, за да ни върне усета за вглеждане.
Втората книга за възрастни на Туве Янсон, преведена на български, носи в себе си самотници, мълчания, тревожност, лутания. При все това, редовете й са извезани с ведрина, със слънчеви гранки, вятър и вода. Бях озадачена как е постигнат този особен баланс – неумолимото, опряло гръб о виталното, контрастите - умиротворени. Трябваше да стигна до последния разказ – „Оранжерията” (впрочем, любимият ми) – за да просветне отговорът. Природата! В „Пътуването”-то природата не е метафора и не е живопис, природата сама по себе си е мисъл, светоусещане, умозрение: “...морето ти се струва по-голямо, ако има няколко острова, които нарушават линията на хоризонта. Нужни са контрасти.” Или пък “...онова, което непрекъснато се мени, все пак превъзхожда статичното, а поляната беше жива.”
Чрез природата Туве Янсон изследва всъщност природата на човека. Отливите във взаимоотношенията не плашат толкова, разглеждани като част от природния порядък, като морски отливи – тогава те са нещо естествено и симетрично. Здрачаването не буди боязън, а открива възможност за съзерцание. Потъването е пречистване. Дори самотата в тази книга е жизнеутвърждаваща, защото, освен болезненост, тя навява прозрения и смирение. (“Самотниците ме вълнуват. Възможността да сме такива по много начини.”) Видени като част от естествения ритъм на природата, контрастите в самите нас се приютяват един друг – като здрача и светлината в северното небе. И това сближаване успокоява, както казва един от героите: ”Уча се на спокойствие... Ще се науча.” Дори заглавието носи баланс - „лек” те тласка нагоре, „багаж” притегля надолу, а хвърковатото „пътуване” ги свързва.
Имаше и моменти от „Пътуване”-то, когато се спирах, несигурна в смисъла, сякаш посред празнота, и точно тогава винаги ме спохождаше ехото от едно стихотворение на Тумас Транстрьомер: „I am not empty, I am open” („Аз не съм празен, аз съм отворен”). Точно това е „Пътуване с лек багаж”.