Снежана Симеонова

 
No Contact
 
Галерия „Аросита”
4 - 18 септември 2012
 
Бодливо
Трудностите и препятствията в общуването са се превърнали за Снежана Симеонова в повод и тема за изложба. Тя съсредоточава вниманието върху социалния контакт, който често е „затлачен, едностранчив, неразбираем, а нерядко не се реализира изобщо”. Със средствата на скулптурната инсталация художничката е успяла да създаде „бодливо” усещане за човешките взаимоотношения. Наслагвания от дървени клечки изграждат своеобразна плетеница от „щрихи”, създавайки триизмерна рисунка в пространството, при което галерия „Аросита” сякаш е попаднала в центъра на ураган. В изложбата се преплитат светлина и мрак, стихия и знак, отражения и сенки, крехкост и сила, спокойствие и тревога.
Естетическата игра с пространството е преобразила напълно галерията, въвличайки зрителя в разгадаването на вътрешните връзки между обектите. Например око, ръка и устни – знакови образи, отразени в огледала, заедно с нашите собствени отражения, уловени части от интериора или преминаващи фигури. Всичко това ни насочва към социалните бариери, към лабиринтите в общуването и нашите собствени страхове.
Снежана Симеонова, вероятно през лични преживявания и усещания, експлоатира една актуална общочовешка тема, която би могла да докосне всеки. „Страхът от общуването, невъзможността да осъществиш контакт, трудности, които се задълбочават с годините и времето” са присъщи за съвременното общество, когато привидно улеснената комуникация чрез социалните мрежи, сайтовете за запознанства, чатовете и т.н. всъщност води в повечето случаи не до освобождаване, а до отчуждаване и страх от физически контакт.
Днес повече от всякога се размиват границите между реалност и илюзия, между очаквания и действителността, между изградените субективни представи за „нормално” общуване и сблъсъка с нечии чужди възгледи и възприятия. И така „улеснението” по-скоро създава бариери, а на чисто медийно и рекламно ниво има „промиване на мозъци” чрез налагане на „идеални” образи и модели на общуване, водещи отделни личности до състояния между дълбока депресия и еуфория.
Снежана Симеонова „визуализира” тази психологическа тематика по един по-скоро „класически” начин, залагайки на пластическата форма. Чрез специфичната артистична техника, която е избрала, тя успява да изненада публиката и да я накара да изпита естетическо удовлетворение. При това проблемът, поставен в основата на изложбата, сякаш остава на заден план. Така No Contact поставя въпроси, прави ни съпричастни, констатира, но си остава преди всичко в полето на изкуството и не търси на всяка цена социален ефект.
Светла Петкова