Тялото: авторства
Това телевизионно лято беше спортно. Най-напред тръгна Европейското по футбол – програма, наситена с мачове, къде добри, къде не чак толкова. След това започна Олимпиадата – най-грандиозното спортно събитие, което в Лондон събра цвета на световното Тяло. Всъщност, Олимпиадата демонстрира пряко кое в момента доминира common sense-а, планетарния здрав разум – гъвкавото, податливото, дисциплинираното, тренираното тяло; тялото, превърнато в инструмент на успеха и дори на щастието. (Може ли да забравим стичащите се сълзи на съумелите да се качат на олимпийския подиум или пък онази атлетка от Етиопия, тичала с близо до сърцето си изображение на Богородица, което целуваше в почти мистично изстъпление, след като спечели състезанието?) В Китай тялото бива подлагано почти на същите издевателства, на каквито са били подлагани китайците от хунвейбините по време на Културната революция; в САЩ в тялото се инвестира, то е почти като хедж-фонд – високорисково вложение, което, обаче, ако се възвърне, носи огромни печалби, в случая от рекламни права, участие в телевизионни предавания и т.н. Тази страна на спорта засега остава в сянка, но като че ли в днешния ден демонстрира ачик-ачик двете форми на упражняване на властта – чрез съблазняване и чрез натиск. И, ако решим да броим спечелените отличия в Лондон, съблазненото тяло се оказа по-печелившо, сиреч по-успешно от „натиснатото” тяло, макар второто също да показа, че има какво да даде и с високи постижения да се похвали...
Два начина за усъвършенстване на тялото. Две еманации на съвършеното тяло. Телевизията обаче – макар да е най-преданият „пропагандатор” на спорта, твърде често представя пред нас съвсем друга визия за тялото – уязвимо, крехко, подложено на най-различни опасности и деформации, пред които то е беззащитно и незащитено. За да се убедим в това, нужно е само да се взрем в рекламите: в тях тялото смърди, подува се и се поти, порите му се задръстват, а миризмата му ни задушава – едно „боклучаво” тяло, несъвършено, дори уродливо. Различни „авторства” на тялото – олимпийското, спортното, което е върхът; телевизионното, рекламното, което е погнуса. В рамките на Месеца на фотографията една експозиция беше усетила добре този антагонизъм – Драгомир Ушев изложи „Моделът: Авторства”: изваяни тела на хора, отдали се на бодибилдинг, за да бъдат съвършени, за да бъдат неуязвими, за да бъдат неприкосновени. Един от моделите така го и изрича: „Конан Варварина (тоест, Арнолд Шварценегер – б. а.) ме вдъхнови за красотата на тялото”. Тялото може да бъде и поражение, и точно срещу поражението, което може да бъде тялото, възроптават героите на тези фото-картини. Точно срещу същото поражение възроптават и героите на Олимпийските игри – те ни показват едно тяло мощно, силно, патетично, достигащо предела и преместващо го нататък. Нататък, но никога отвъд – тялото е тук и сега и като такова, то не може да бъде метафизика, то е само и единствено физика. Физика, за която трябва постоянно да се грижим, за да бъде тя олимпийска, а не вирусоносна и вирусогнусна.
Дали пък тази отдаденост и преданост на телевизиите към спорта не е част също от рекламна стратегия – спортистът има съвършеното тяло, към каквото всеки би трябвало да се стреми, а за да изпълни той тази цел, нека си купува лосиони, дезодоранти, антицелулитни и стопяващи мазнините колани, да се бъхти във фитнеса и да тича в парка? Олимпиадата не като „здрав дух в здраво тяло”, а иначе – здраво тяло, следователно успешно тяло, проспериращо вътре в системата тяло, гарантиращо (й) лоялност тяло? И оттук, т.нар. Олимпийски игри да не са просто игри, а апотеоз на тялото-потребител, тялото-купувач? И, всъщност, спортът да не е само забавление, но и скрита, много фино скрита рекламна кампания не просто на този или онзи продукт, а изобщо и в съвкупност на цялото потребителско общество? Което, както знаем и както виждаме, най-разпалено се рекламира тъкмо по телевизията и то съвсем не само в рекламните блокове, а и във всяка една минута от програмното време. Оттук може би и тъй явната и не поставяна под въпрос симбиоза „съвременен спорт-съвременна телевизия”: това са уж два продукта, а всъщност са един...