На среща със загиналите
Някаква трескаво-настървена тъпота обхвана българските медии след атентата в Бургас. До такава степен се превъзбудиха, че взеха да дрънкат глупости. Е, за това има поне три причини: първото, естествено, е извънредността на събитието, излизащо извън ниските хоризонти на селските клюки и нападки през плета, характерни за тукашния обществен живот; другото е, че обърканият словоред и нелогично мислене със странни конструкции на изречението, характерни за най-търсения след трагедията министър на вътрешните работи Цветан Цветанов, изглежда е заразил колегите; накрая идва и фактът, че поне в първите часове на взрива, в Бургас се намираха такива пишман-репортер(к)и, че на човек му настръхваха косите от ужас заради нескопосните им реплики. Като тази, например, изтърсена по ТВ 7 (разбира се, цитирам приблизително): „А сега делегацията отива в Бургаската болница на среща със загиналите“. Трогателна глупост, чак жално, милно и усилно да ти стане за тази репортетка…
Не че другите се представиха кой знае колко по-добре, но поне такива изхвърляния нямаше. Габриела Наплатанова от bTV, обаче, така се беше шашнала, че изобщо забрави да пита министъра за начина, по който е бил извършен атентатът. Като че ли Иво Никодимов успя да се справи най-добре – спокойно, без да внася излишно напрежение със задъхано дишане (характерно почти за всички останали), той овладяно и без стрес представи ситуацията. БНТ имаше и друго постижение – Цвета Младенова откри двамата търговци от Поморие, от които терористът се е опитал да наеме кола, но – усъмнени в документите му, го отпращат.
Всъщност, има нещо, което и журналистите, и политиците – вгледани било в детайлите, било в дребните си политически боричкания, така и не отчетоха. А то е, че България и конкретно Бургас се появиха на глобалната политическа карта (жалко, впрочем, за Бургас, този прекрасен град, че оттук нататък по света ще го свързват с кръв и смърт, а не с красота и забавление), тоест, излязохме от провинцията, която сме. Какво да се прави, така е устроен днешният свят: видим си и забележим едва тогава, когато те сполети нещастие. България се нареди до държавите, жертва на терористични нападения. Изобщо не е вярно, между другото, изреченото от Георги Пирински в „Панорама“, че сме първата държава в ЕС, обект на ислямистки атентат – гара Аточа в Мадрид (където загинаха и българи), след това Лондон… Но за начина, по който политиците (особено тези в опозиция) коментираха трагедията, дори не ми се говори. Особено „добре“ се прояви Янаки Стоилов – слушайки го, човек се чудеше що за недоразумение е това, което дават по телевизора. Но това са недъзите на българската политика – вместо веднага в общ план да започне да се мисли за мерки, които да минимализират възможността от бъдещи подобни трагични събития, те се хвърлят като (софийски) улични кучета връз стар професор…
Тъй или иначе, атентатът в Бургас даде на медиите тема, която да бистрят и дъвчат дълго през по принцип сушавите на новини летни месеци. За българските вестници и телевизии трагедията е добре дошла; още повече, че те нямат, както разказа Анюта Качева, нито съвестта, нито професионализма на своите норвежки колеги, които – въпреки щекотливостта на събитието, са обърнали гръб на Андерш Брайвик и са го оставили в медийна тъмнина. Норвежкият атентатор тъне в медийна пустота, бургаският ще се радва на медиен комфорт.
Прочее, дали пък не и заради този медиен комфорт тероризмът да е толкова трудно изтребим?