Разказ за Орлов мост, гори, медии и мислене
13 юни 2012 г. Народното събрание приема на второ четене Закон за изменение и допълнение на Закона за горите, прочул се и под името „поправките „Витоша ски” или „поправките „Цеко Минев”. Далеч от това да бъде тясно екологичен, казусът е от значимост за цялото общество и дори хваща самия корен на политическото – такова, каквото вирее то из България.
В десетилетията след приемането на първия Закон за горите в България (1883 г.), софийската община и централната власт предприемат упорита и на моменти, уви, окървавена кампания по залесяването на околностите на столицата. Шопите отдавна са изпосекли Витоша и Софийското поле и със сопи излизат срещу превръщането на пасищата им в гори.[1]
Век и нещо след тези борби, държавата е на път да възстанови правото на поголовна сеч. Кметът на София и след това министър-председател на България оставя ценен туристически ресурс в ръцете на частна компания със съмнителен подход в бизнеса. А министър от кабинета се оплаква, че „планините превземат пасища и ливади”.[2]
Беглият исторически поглед сякаш подсказва, че ситуацията съвсем закономерно е така жалка, смешна и тъжна. Тъкмо тя, обаче, пробуди една нова по същината си протестна енергия. Неорганизираните се организираха, за да предпазят здравото.
Измененията в закона са вече добре известни на всеки, затова само най-общо: смекчени са ограниченията върху добива на дървесина; изключително е улеснено придобиването на право на строеж върху горска територия, като отпадат такси и особено изискването за промяна на устройствения план.[3]
Далеч от това да бъдат случайни недомислици, промените са провокирани от конкретна история с фирмата „Витоша ски”[4], в края на 2007 г. купила лифтовете на Витоша, до този момент собственост на тогавашната Столична компания за градски транспорт. Следват амбициозни проекти за разширяване на ски-зона „Алеко”, свързани с мащабно разчистване в природния парк. В крайна сметка, екологичната им съобразност не е одобрена и „Витоша ски” надава вой, че държавата й пречи да развива бизнеса си.
От тази зима посетителите на Витоша не ползват лифтове, тъй като те са спрени от компанията в опит да шантажира. Корпоративният натиск не се ограничава с това: около Коледа Министерството на земеделието разписва въпросния Закон за изменение, който е внесен в НС на 30 декември и минат на юруш през комисии и на първо четене в пленарна зала в самото начало на новата година.
Макар и така конкретен, казусът е системно произведен, крещящо въплъщение на централни и добре известни проблеми на олигархо-демокрацията в България. Отпорът, който той предизвика, може би чертае друг образ на това как биха могли да се случват нещата у нас.
В ранния следобед на 13 юни събитието във Фейсбук „Да отнемем подаръка на Бойко! Блокада на Орлов мост по случай гласувания Закон за горите!” вече е регистрирало няколкостотин участници. Сред поясненията за радикалното действие четем: „защото медиите са купени, но няма вечно да мълчат”. От януари насам хиляди граждани се събират дузина пъти на шествия против поправките с отчайващ медиен отзвук.
Точно в 19.30 ч. съм на езерото „Ариана”, където гъмжи от предимно млади хора, мнозина с колелета. Засилено полицейско присъствие, в крайна сметка неадекватно. Към 19.45 започваме да пресичаме в посока Паметника на Съветската армия. Преминали през втората пешеходна пътека, връщаме се обратно и създаваме суматоха. Първи арести. Полицаите се опитват да въдворят ред на пешеходните пътеки. През това време стотици вече са се озовали зад гърба им на платното на самия мост.
Трафикът е спрян; полицията вика подкрепления. Скандират се добре познатите от половин година насам лозунги: „Витоша!”, „Долу Цеко от Алеко!”, „Искаме природа, не искаме бетон!”. Откъм Царя се строяват за атака редици бронирана полиция за борба с безредиците, подкрепяни от моторизирани полицаи. Посрещаме ги с овации. Откъм Борисовата градина мостът е блокиран от жандармерия.
Силите на реда се врязват в протеста, опитвайки се да изтикат хората от моста. Скандирания „Без агресия!” и „Мафия!”. Още арести, няколко ръкопашни схватки. Първоначално обявена като флашмоб с трайност 15 минути, блокадата вече тече повече от половин час. Може би ще събуди медиите, за които събитието на деня все пак остава рожденият ден на министър-председателя. Иронично пеем „Happy birthday, dear Boyko!”.
Към 20.50 ч. вече сме изтласкани. Но успехът е постигнат. Дадена е ясна заявка, че няма да се помирим с поредната жертва пред самозвани инвеститорски амбиции. „Утре пак сме тук!”
Четвъртък, 14 юни, събралото се в 19.30 на „Ариана” множество се брои с хиляди. Отново основно млади: скиори, туристи, велосипедисти, майки с деца, бащи с деца, студенти, хора на числото и словото. Хора, събрани от негодувание, но действащи с усмивка. Не еколози – граждани, опитващи се да възвърнат същинското значение на думата „политика”: съвместно действие, насочено към общо благо.
На 14-и полицията се е поучила и е окупирала плътно пешеходните пътеки и бордюрите от двете страни на „Цариградско шосе”. Множеството се опитва да се придвижи към пътното платно и се оказва блокирано. Страшно много сме, но изглежда този път до спиране на трафика няма да се стигне. Все пак се оказва, че има пробойни и със спринт мнозина изскачаме на улицата. Полицията отново щурмува, днес по-грубо. Блъскане с щитове, извадени палки. Този път във Фейсбук беше предвидено спонтанно разпръсване в 20.45. Мнозина остават.
Трети ден, 15 юни. Граждани са в Министерски съвет на преговори с премиера Бойко Борисов, членове на кабинета и парламентаристи от ГЕРБ. Борисов, видимо изнервен, започва разговора с неподражаемия си стил. Според официалната стенограма:
„АКТА я спасих аз. Направиха, всякакви глупости изговориха. Шистовия газ, мораториума, го спрях аз. Може да изброя тези генномодифицираните храни ги спрях аз. Стига сега! И ще излиза някой сутринта и ще ми казва… Да се формулира защо, че тонове наркотици сме заловили или какво. Или не било демократично. Няма нещо, което обществото да е казало и да не сме отреагирали на мига, няма такова нещо. Как така?”
Разговорът и разигралият се в събота, 16 юни, политически фарс повдигат сериозни въпроси за състоянието на конституционализма в България. Не е ясно защо гражданите преговарят с премиера, а не с президента, който единствен има правомощието да спре вече приет закон. В последващ разговор един от участниците в срещата ми споделя, че за тях това е било логичният ход, предвид влиянието на Борисов върху президента и парламентарната група на ГЕРБ.
Самият Борисов изумява с пластичната си конституционна мисъл. В стенографския запис вето се споменава веднъж и между другото, като резервен вариант. Борисов предлага: „Ще отидат депутатите, както за шистовия газ ако трябва, да сложим мораториум. Можем ли? Слагаме, за да ги успокоим. Този закон … просто няма да бъде публикуван в „Държавен вестник”, няма да влезе в сила. И имаме време да ги изчистим нещата.” Разбира се, според Конституцията, това няма как да стане.
След срещата медиите гърмят: „Еколозите постигнаха споразумение с Бойко”, преднамерено промъкват инсинуации, че протест няма да има. Започвам да се опасявам, че финтът може би се е оказал успешен. Греша. На „Ариана” в 19.30 ч. са се събрали почти толкова хора, колкото на предния ден, а в близките минути броят им ще нарасне неколкократно. Родната полиция се учи бавно, но все пак напредва - вече е поставила метални заграждения около булеварда.
Няма как да блокираме и тръгваме към Президентството, съпровождани от безчетни кохорти полиция. Множеството е по-добре информирано от Бойко за конституционните му правомощия и вика „Вето!”. Разтеглена, колоната продължава от Софийския университет до Националната художествена галерия.
Спрени сме от редове бронирани полицаи пред БНБ. Оставаме там за малко. Изведнъж се отправяме обратно към Орлов мост, което не се харесва на полицията. Част от шествието е отклонено по „6 септември”, после поема по „Аксаков”. Когато стигам до Орлов мост, виждам, че там протестиращите са много, а полицията практически я няма. Полицаите са заети да разбиват редиците на протестиращите около Народното събрание и да търчат безцелно на взводове из градинката „Кристал”. Отново блокираме част от кръстовището.
16 юни. В ранния следобед президентът Росен Плевнелиев връща закона за преразглеждане в НС на принципна основа с неясна формулировка. Първите два пъти, в които вече не новият президент налага вето, са в разстояние на дни и все по нареждане на изпълнителната власт.
Минути след ветото, министърът на земеделието Мирослав Найденов на нарочна пресконференция дава да се разбере, че правителството не се отказва от закона. Министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов взема отношение, подсказвайки, че протестиращите са екстремисти. В медиите изтича декларация на Националното сдружение на общините в подкрепа на закона, впоследствие оказала се фалшива.
Найденов призовава малките общини, в чиято подкрепа уж бил замислен законът, да излязат на контрапротест. Да, управляващите решават да конфронтират гражданите. Още на 17 юни хора от Банско и Разлог са докарани на Е-79 до Симитли от „Природа за хората и регионите” – група за натиск на Цеко Минев, оглавявана от някой Филип Цанов, който започва все по-често да кръжи из медиите. Полицията не пречи на блокадата на натоварения международен път. Начело на шествието: депутатът от ГЕРБ Любен Татарски. На 19-и хора от Сапарева баня коленичат пред портрета на Бойко на Е-79 край Дупница.
Междувременно други се събират всеки ден на „Ариана”, за да покажат, че бдят. 18 юни: нова среща при премиера, който се ангажира, че ветото ще бъде подкрепено в НС и нов закон няма да бъде приеман до постигането на пълен консенсус. Найденов продължава да дава сигнали в обратната посока. Самият Борисов твърди, че законът би поощрил развитието на туризма в България, оплаква състоянието, на което ни обричат загрижените за природата.
Отново се убеждаваме, че потокът на съзнанието с абсурдистки привкус, познат ни от писателите-модернисти, има своя еквивалент в живата реч на държавен ръководител на страна членка на ЕС стотина години по-късно: „Като се качите на Витоша все едно е Косово бомбардировката – съборени сгради, ако е тенекиено нещо можеш да пиеш един чай, ако не – няма къде да седнеш и добър ден да ти кажат.”
На 20 юни започват консултации по ветото в Народното събрание, а истинското и лъжливото шествия почти се засичат в София. По обяд „Природа за хората и регионите” докарва служители на общини и фирми от планински градове пред Парламента. Контролираният вот естествено ражда контролиран протест. Много медии скриват това, раздуват числеността на доведените насила хора, дори илюстрират репортажите си с кадри от многолюдните шествия против закона.
Привечер „Орлов мост” се премества пред НДК, откъдето тръгват хиляди със ски, бордове или просто пеша, за да пресекат центъра на София, по бул. „Витоша” до Народното събрание. Най-обилното множество от миналата сряда. „Всеки ден ще е така до победата!”
Не е ясно накъде ще тръгнат и къде ще стигнат нещата. Но се е зародила надежда за изскачане от блатото на апатията и безсилието. Може би ще излезе, че и хората имат значение за политиката в България – отвъд това да бъдат обекти на най-безвкусна манипулация. Може би ще се окаже, макар и по-нататък, че българското общество е способно да мисли, при това да мисли сложно и нюансирано, а също и да действа свободно и заедно.
София, 21 юни 2012 г.
[2] Министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов на пресконференция по повода, 16 юни 2012 г.
[3] Законът, приет от НС: www.parliament.bg/pub/cW/20120621100908gorite%20(1).doc Проблемите със закона, манифестно разяснени от коалиция „За да остане природа в България”: forthenature.org/news/2440
[4] Компания от мрежата на Цеко Минев, председател на Българската федерация по ски и държащ, освен Първа инвестиционна банка, също и „Юлен” в Банско.