Франсоа Оланд, мечтата и реалността
Радост. Огромна радост. Радостно е да видиш да се затваря скобата, да се разсее проклятието. И то как? Франсоа Митеран няма да е вече аномалия в историята, а ще е първият социалистически президент. Защото вече има втори: Франсоа Оланд. За левите хора 2012 година възражда 1981, оживява и оцветява поостарелите и поизбледнели образи, които изглеждаха обречени да стоят само в историческите съчинения.
Така 2012 г. изтрива и травмата от 21 април 2002 г[1]. в най-съкровените спомени на по-възрастните или на децата, каквито някои от нас бяха тогава. Десет години по-късно раната, отворено от това, че си видял как една вечер левицата бива изтрита от френския политически пейзаж, е излекувана.
Какво значи да гласуваш за лявото? Това значи да си кажеш, че въпреки индивидуализма на съвременните общества, едно „ние” съществува. Че идеи като справедливост, равенство, споделяне и солидарност могат и трябва да организират обществения живот. Както онези институции и обществени блага, създадени от Националния съвет на съпротивата, които съществуват преди нас и които ще ни надживеят, след като са ни възпитали.
Това значи, че е възможно да вървиш срещу ценностите на епохата, за да оживяваш това, което обединява, вместо да следваш естествения наклон и да слушаш гласчето, което шепне във всеки от нас и призовава да живеем живота си само за да защитаваме собствени интереси.
В една обезобразена Франция, която можеше и да избере да се барикадира зад някакви фантасмагорични граници, предъвквайки миналото си, победата на Франсоа Оланд доказва, че страната предпочита надеждата. Предпочита да гледа напред, а не назад. Нека се насладим на този момент, в който един народ решава да направи подобен избор. И да погледнем бъдещето.
Защото това е задачата, която оттук нататък очаква Франсоа Оланд. Да се възстанови страната – разбира се. Да се преизгради обществото – естествено. Да се намалят неравенствата по съдба между французите, каквито и да са, откъдето и да идват. Но за да се случи всичко това, трябва преди всичко да се очертае бъдещето. Трябва да се покаже, че Франция не е само паметници на културата, история, минало величие. Че тя може също да се проектира в бъдещето, да се преобрази.
Трябва вече да започне писането върху тази бяла страница, плашеща по много причини, екзалтираща по много други причини. Писането трябва да е по решителен и задължаващ начин, за да не бъдат разочаровани гласувалите, за да не бъде разочаровано доверието, което те дадоха на способностите на политиката да променя нещата, след като не може да промени живота. Работата едва започва, тя ще е трудна, още от утре.
Днес, обаче, бъдете щастливи и живейте пълноценно в този хубав месец май.
Либерасион, 7 май 2012
[1] Първият кръг на президентските избори, когато най-неочаквано крайно десният Жан Мари льо Пен събира повече гласова от социалистическия министър-председател Лионел Жоспен и отива на втори кръг заедно с президента Ширак. След обявяването на резултатите, Жоспен се отказва от политическа дейност и с това социалистическата партия изпада в дълбока криза.