Цената на успеха
„Тирамису” от Йоанна Овшанко. Режисьор Николай Поляков. Сценография Огняна Серафимова. Участват Лилия Маравиля, Силвия Петкова, Мила Банчева, Дария Симеонова, Лора Мутишева, Луиза Григорова, Снежана Макавеева. Театър „София”.
Красива, богата, слаба и щастлива. Това са ключовите думи в описанието на личната утопия за успеха на една съвременна жена. Колкото лична, толкова и глобална, тя повече и от американската мечта е обсебила въображението й, особено в бившите източно европейски страни. Рекламната агенция е идеалното място за реализацията й. Затова полската авторка Йоанна Овшанко я е превърнала в място на действието в единствената си пиеса. В нея седем млади жени са се отдали на професията, която обещава да осъществи представата им за успеха с цената на всичко. Конфликтът между блясъка на марките, които обличат успешните момичета, и катастрофалната липса на любов и дълбока връзка с близките привлича вниманието на полските постановчици на пиесата на 37-годишната авторка, която има личен опит в рекламния бизнес. Интересът е обясним и заради факта, че монологът на всяка от жените, прекъсващ ежедневното състезание за клиенти, премии и партита, представя различни проблеми в полското общество – табуизираните хомосексуални връзки, лицемерието на свещеници, кризата в традиционното семейство и пр.
В представлението си Николай Поляков не търси български еквиваленти. В него е запазен полският колорит, защото това, което иска да покаже, е глобалността на проблема. В тази логика, режисьорът е заложил на сериалната естетика, която все повече завладява театрите напоследък. Тя лесно се разпознава по изобразяващата трендове в лайфстайл дизайна сценография, наситена с мултимедия. В случая, седем модула, подобни на декор в студио от ток шоу, симетрични на броя на героините, се разместват в действието, а върху тях се прожектират нужните ефекти. Костюмите на успешните момичета също са в тази стилистика, а поне половината от жените в залата вероятно биха искали да се облекат точно така.
Привлекателност, енергичност, емоционалност и минимална актьорска техника изглежда да са пък ключовите думи в личната утопия за успеха на една актриса, според този спектакъл. А тя се въплъщава от сериалите. Едва ли си дават сметка дори тези, които не играят в телевизионните сериали, колко силно са завладени телата, гласовете и представите им от женските образи в тях. И колко несъзнателно ги имитират. Този „актьорски” сюжет, инак напълно симетричен на предложения в пиесата на Овшанко, тепърва ще се разиграва в българския театър.
Режисьорът е водил актрисите в динамичния ритъм на шоуто при разказването на деня им в агенцията, накъсан от монолозите на личните им истории. А те, от своя страна, както стана ясно, ги играят според мострите от сериалите. В резултат, вместо всяка история да въздейства различно, те всички изглеждат еднакви и ясният конфликт, който е конструирала авторката, съвсем се разпада. Без да са добре създадени от нея характери, различните истории предлагат на актрисите все пак добра възможност да разгърнат въображението си. В спектакъла става очевидно, че, за съжаление, то се движи в доста тесни граници.
Но тъкмо тази семпла сериална естетика, допълнена със задължителния сексапил и енергичност, се продава все по-добре в театъра в България. Дори не е нужно да е професионално изпипана. Защото зрителите не са претенциозни, нея най-добре познават и започват да се държат в залата почти като в къщи пред телевизора. Цената на подобен театрален успех, обаче, изглежда като тази, която плащат героините на Овшанко.
И тогава току виж се оказало, че е за предпочитане човек да избере истински добре приготвеното тирамису в елегантна компания, вместо да иде на театър.