Сомоса: Литературата не служи за нищо
„Когато станах на 40, реших, че повече няма да бъда лекар, а ще се занимавам с писане и го съобщих на жена си. Тя не беше против - и оттогава съм романист.”, разказа Хосе Карлос Сомоса, издал над десет заглавия и преведен на много езици. В София той представи „Стръв”, петия си роман на български (ИК „Колибри”), и демонстрира истинско ораторско майсторство, фино чувство за хумор, освободеност, достойнство. Разказа за себе си, без да навлиза в подробности, отговаря на публиката къде шеговито, къде любезно, а на някои въпроси стряскащо сериозно и задълбочено.
Роден в Куба през 1959, Сомоса заяви, че се чувства испански писател - още на следващата година (1960) родителите му емигрират по политически причини в Испания. За професията на психиатър свидетелстват романите му, сред които „Зигзаг”, „Ключът към бездната”, „Пещерата на идеите”, „Карла и сянката”. Героите са странни, историите - нетрадиционни, те завладяват със страх и ужас. Въображението на Сомоса не търпи граници, взима „на заем” дори от Шекспир - в „Стръв” детективите се превръщат в примамка, за да привлекат престъпниците. „Най-големите постижения на човека са заради страстта, тя направлява разума”, заяви той. Сомоса се занимава със случващото се „между светското и святото, между екстаза и ужаса” и затова спомена Батай като един от важните за него писатели, а също и Борхес, чиито традиции следва. Виртуозен съчинител на истории, добър разказвач, но най-вече познавач на човешката психика: „Желанието ни ръководи”. (И разказа как, още преди да получи известност и престижни отличия, имал награда с име „Вертикалната усмивка”, а във вестника излязло съобщение: безработен психиатър спечели награда за еротична литература.)
Да се надникне в творческата лаборатория на автора е винаги любопитно, но малцина писатели допускат там или разкриват само част от истината. Сомоса ни направи този подарък. За него работата по един роман започва с документирането: „Голямото удоволствие за мен е да подготвям пътешествието. Да начертая картата, да проследя пътя, по който мисля да вървя, да запиша всичко относно това. Ще минем оттук, ще минем оттам, ще пренощуваме в този град, после ще продължим през другия, ще видим онази забележителност... Това е перфектното пътуване - целият хоризонт е само за мен и мога да го видя, както пожелая. Защото все още пътешествието не е предприето. Имам целия свят, цялата експозиция в главата си само за себе си, но не съм започнал още да пътувам. За мен това е най-радостният момент в писането на един роман. После започва пътуването. То е думи, които оформят територията, контурите. Тогава избираш да минеш оттук и ако минеш оттук, не можеш да минеш отстрани… Когато дойде моментът за редакцията, се чувствам още по-неутрален. Оставям възможности, които съм могъл да пропътувам, защото в този момент съм се установил по определена траектория - започвам там, продължавам оттук, докато приключа. И после, дойде ли краят, идва моментът на най-голяма депресия. Моментът на най-голям спад, на потъване. За читателите този момент е щастлив, но представете си един роман, който отнема две или три години от живота ви, едни образи, за които сте мечтали, с които сте живели, докато се храните… Същата страст, която после чувства читателят, чувства и писателят; и изведнъж, щрак – всичко свършва. Слагам последната дума. В този момент сърцето ми се удря в петите - това е един много красив кастилски израз: и светът става сив. Тогава обичайно давам текста на жена ми, за да го прочете, или на някое от децата ми, следователно цялото ми семейство се е подготвило и е изчезнало от къщата в този момент. И се налага да остана сам.”
Макар да определят книгите му с етикети „трилър” или „фентъзи”, Сомоса не смята, че това е толкова важно - и признава, че не е търсил комерсиален успех, пишейки в този „по-лек” жанр. Според него, по-важното е, че „книгите ни учат да обичаме”. „В моите книги няма послание”, защото и животът, и книгите, призна той, се ръководят от любов, те са „любовно обяснение”. Попитах го дали литературата може да лекува: ”Не знам дали ще прозвучи малко силно това, което ще кажа, но литературата е напълно безполезна. Има книги, които са променили историята на човечеството. Има книги, които промениха живота ми. Напълно сигурен съм, че има книги, които са променили и вашите животи. И такива, които са променили хода на историята. Но ако започнем да детайлизираме какви книги са променили всеки от нас и защо, по какъв начин, ще осъзнаем, че те са много различни, както различни са промените, които са предизвикали. Литературата не служи за лек. Лекува едни и оставя болни други. Произвежда здраве, произвежда болест, произвежда любов, страст, произвежда омраза, произвежда отхвърляне. Произвежда безмерно щастие и произвежда тъга. И което е по-лошо, произвежда едно огромно безразличие в множество хора! Кажете ми от това полза има ли? Но след като казах, че литературата е напълно безполезна, позволете да добавя и тази дума: за щастие... литературата е безполезна. Честно, идва ми до гуша да се живее в общество, в което всичко трябва да служи за нещо, където всеки чук трябва да зачуква, когато го вземем. Писнало ми е да живеем в такова общество. Затова казвам: литературата не служи за нищо. Точно както и любовта. За какво служи любовта? За нищо. Но дано всички да сме влюбени и дано всички да сме читатели. Нали така?”
Бел.ред. Хосе Карлос Сомоса беше у нас на 28 и 29 март, беседата се състоя в Институт Сервантес, София