Думи за сняг
След като с дванайсетгодишно сценично отсъствие и с творческо мълчание подложи на изпитание верността (търпението) на своите почитатели, през 2005 година британската певица Кейт Буш даде на света нова своя авторска продукция (Aerial) и така успокои публиката си, сред която на различни езици основателно се чуха гласове на пожелание „следващият албум на британката да дойде след по-малко от дузина години…” Е, неотдавна хората получиха цели два диска с песни на Кейт Буш. Първият от тях можем формално да наречем „сборен”. Той съдържа пиеси от по-ранни продукции на певицата. Песните, обаче, са изсвирени и презаписани наново. Албумът носи симпатично, взето назаем от киното име: „Режисьорска версия” (Director’sCut) и сбъдва отдавнашна мечта на Кейт Буш. Ще поясня: през 1989 г. в музиката на SensualWorldатрактивната англичанка е искала да включи оригинален авторски текст на Джеймс Джойс от заключителната част на неговия „Одисей”. Кейт Буш не е получила разрешение за правото на ползване и се е наложило певицата сама да нареди думи за своята песен. Но ето че 22 години по-късно чудото става и можем да чуем песента „Чувственият свят” (TheSensualWorld) така, както е замислена, с текста на писателя–класик!
Вторият диск на „най-странното, нежно и труднодостъпно екзотично цвете, отгледано в градината на британския рок”, както нарече Кейт Буш Йордан Рупчев, отново ни изненадва със заглавие, както, впрочем, Буш е правила неведнъж: „Бабушка”, „Брулени хълмове” „Любовни хрътки”, „Лъвско сърце”... Родената под знака на Лъва, повече подвластна на огъня Кейт, този път ни изненадва с „бял”, полиграфически изящен албум: „50 думи за сняг” (50 WordsForSnow). Според далечни сказания, ескимосите имали такъв разнообразен изказ за снега. „Песните, казва Кейт Буш, приличат на различни истории – намираме се в житейска ситуация, нещо започва, случва се и приключва. Край! Това е, което хората искат да става. Всички ние обичаме разказите, но никой от нас не ги запазва”. Освен в спомена, мисля си. Албумът „50 думи за сняг” повежда слушателя, разхождайки го в неговата си памет. Вероятно така всеки намира свой прочит на седемте песни в продукцията на англичанката чародейка. Темите в музикално-поетичните поеми на Кейт Буш носят бяла магичност; слушателят се губи сред странни действащи лица и неочаквани места: воднист дух от езерото Тахо, който търси и намира изгубеното куче; Йети и молбите на певицата полумитичното планинско същество да бяга надалеч, за да не попадне сред хората; Снежният човек, с когото тя има любов, а по-късно се чуди, че партньорът й е изчезнал, а чаршафите са станали мокри, за да се стигне до внезапния дует на Кейт Буш с Елтън Джон, любимец на певицата от ученическите й години: двамата се носят, губят и намират в снежно-бяла импресия, която води и нас през потъналия в пламъци древен Рим, Втората световна война, 11 септември до други, по-спокойни пространства и измерения на времето.
Тишина, фантазия, призрачност, съзерцание, автопортрет, зимен поток, прозрачни дълбини, тайнственост, безсмъртие, умозрение, съдба, изкусителност, небе... и земя – всичко това идва в съзнанието ми, докосвайки се до „думите за сняг” на Кейт Буш. Изкуство, което, имайки предвид правеното от съвременниците й и дошлите след тях, мога да нарека наистина уникално.