Ходене по буквите
Владимир Набоков. „Прозрачни неща”. Превела от английски Иглика Василева. ИК „Колибри”, С., 2011, цена 10 лева
Какво става с нас, когато се спуснем под повърхността на привидно прозрачни неща - като любовта и писателството? Внятно ли е самоуверено смятаното за прозрачно? Каква серия от мистериозни мисловни маневри обвързва ходенето насън и сантименталното пътешествие по местата на собствените ни унижения? И защо новакът, който иска да остане в настоящето, трябва да се приплъзва по неговата повърхност, без да се интересува от историята, или да съчинява реторическите фигури на бъдещето му? Подозирам, че не сюжетът на „Прозрачни неща”, а виртуозният стил на Набоков подсказва отговори на тези въпроси. За неговото лукавство и капризно охолство, за магическата му способност да пародира дори себе си...
Сп. „Следва”, списание за университетска култура на НБУ, бр. 25/2011
В юбилейната книжка на безспорно най-доброто университетско списание главната му редакторка д-р Биляна Курташева казва: „Целта ни беше да откроим повече възможни посоки и перспективи на мисленето, писането и правенето в НБУ тук и сега, като заедно с това се вгледаме и в историята на отминалите две университетски десетилетия”. Гледката е углъбено-пъстра. „Следва” пак показва как разнообразните текстове в едно издание могат да обединяват университетската общност отвътре и да бъдат притегателна витрина към публиката извън НБУ. Следвайте „Следва” по стъпките на „Многогласие и глухота в днешната българска философия” от Христо Тодоров, на „Логика и енигма. Образцовата политическа фикция на „Едип цар” от Боян Манчев, „Йовковото литературноисторическо битие” от Михаил Неделчев…
Яница Радева. „Кошерът на думите”. Стихотворения. ИК „Жанет 45”. Пд, 2012,цена 10 лева
Съзерцателната и мълчалива природа на Яница Радева постепенно узрява в лирическа точност. Тя вече знае: стихотворенията записват времето „във восъчните истукани на мига”, не в протяжността. Ако една поезия изразява по-мощно и тихо от тебсамия собствените ти, неизразими засега, състояния, ако с това буди завист, то тя действително се е случила. За мен поне този факт присветва в емблематични изрази, като „думите не могат да го кажат по-добре от тези луковици”, „ще ти говоря с думи от ботаниката,/но няма да опиша и едно растение”, в стихотворения като „Ябълка” и „Бране на водни линии”…
Александър Секулов. „Господ слиза в Атина”. Роман. ИК „Сиела”, С., 2012, цена 10 лева
Романът носи епиграф от Кавафис: „Не беше ни дълбок, нито мислител./ Той бе човек случаен, глупав, смешен.” Да добавя по отношение на главния герой: и страшен, и безпомощен... Като при всеки роден поет, прозата на Секулов се оказа пророческа – той предвиди метежите в Атина и романът му предлага меродавни обяснения за лукса в анархията, за перверзността на богатите, за древногръцкия фатум през пролетта на 2012 г. Книга с перфидната луминисцентна ирония на „Космополис” на Дон ДеЛило, написана в Пловдив – и готова да тръгне по света.