52. Мартенски музикални дни, Русе - І
Погледнете в миналия брой на вестника програмата на фестивала „Мартенски музикални дни”, на който не случайно отделям толкова време от живота си, и, сигурна съм, сами ще се убедите как в нея „няма празно” – и по отношение на музиканти, и по отношение на репертоар. Вечният флирт с публиката тази година се изразява и в търсенето на неизпълнявани у нас заглавия от близката и далечна музикална история, което винаги е благодарна задача в България, защото те никак не са малко. А и много, свързани с фестивала, музиканти са тук. Към това място за срещи с красива и радваща настойчивост все по-често се присъединява и пианистката Пламена Мангова. На откриването тя бе солистка на прочутия Английски камерен оркестър, дирижиран този път от руснака Сергей Крилов. Световноизвестен състав е, действително, тук девалвиралата в родната преса дума е най-точната. През десетилетията тяхното съ-битие в полето на интерпретацията е претърпяло метаморфози - както всичко, в изкуството, впрочем. И това в някаква степен се е отразило на личното им звуково присъствие – най-вече в прочутата 29-а симфония на Моцарт. Искам да кажа, че преди три и повече десетилетия звукът на „Инглиш чеймбър” бе разпознаваем като уникат, което днес не е съвсем така. Съчетанието, обаче, с Мангова бе абсолютно взривяващо. Най-напред в Моцартовия концерт – особено втората и третата част, които тъкмо пианистката организира красиво, в целенасочено движение. Мангова излъчва мощна енергия, когато свири, тя е слисващата, освен, разбира се, феноменалните й техника, слух, инстинкт за ансамбъл и за посока на музикалното ставане. Със Сергей Крилов направиха невероятен дует в Концерта за цигулка и пиано на Менделсон, една творба на 14-годишния гений, осеяна с безразсъдната пасажна смелост на младостта, която граничеше с еквилибристиката. Но и с нежността на музикалната субстанция. „За всички нас цел е това свято място сцената – там бизнес и икономически зависимости няма”, каза Пламена на пресконференцията. Финалът на концерта – бисът от Дивертиментото на Стравински за цигулка и пиано, като вулкан се изсипа върху публиката, остави я вцепенена и щастлива от възторг и опиянение. Крилов и Мангова са невероятен тандем!
Радиооркестърът с шеф-диригента си Емил Табаков повтори софийската си програма, една настойчивост, която ми допада. Имам предвид неотказването от по-трудния път към слушателя с две български произведения в програмата и с Петата симфония на Шостакович. Програмата на един концерт е естетически акт, който показва преди всичко вкуса на диригента. За това говори и той на пресконференцията преди концерта си в Русе. Вкусът на Емил Табаков не кокетира с вкуса на публиката, въпреки че той се отнася към нея с изключителна почтеност, що се отнася до работата му за срещата им в концертната зала. Четирите скици за оркестър от Димитър Ненов получиха своята нова формализираща енергия. Неподозирани звукови и темброви съчетания се раздадоха откъм сцената, които фантастично фиксираха декадентската определеност на творбата. Традицията досега някак е показвала твърде еднопосочно Неновите оркестрови скици, без извеждане на чудните детайли в оркестрацията, само по посока на националната им природа, изразена в „Танц”.
Последва премиерният Концерт за виола на Емил Табаков, създаден през 2007 година, чиято световна премиера бе на 9 март в София. След петгодишно промисляне, Табаков е намерил своя идеален изпълнител в лицето на изключителния виолист Александър Земцов (Интервю с него очаквайте в следващ брой). Земцов има всичко – вибрираща чувствителност на слуха за всичко, което може да изкаже „виолата в неговия живот”. Културата му на съвременен инструменталист изпълни цялата нелека форма на Концерта на Табаков, натоварена с две бавни част, изискващи, от една страна, дисциплина на слушането, а от друга – отзивчивост, рефлекс към великолепните композиторски открития по отношение на звук и тембър. Най-силно ме привлича неговата толерантна чувствителност на музикант, който акушира една композиция. Тежка композиция, натоварена. Настроението в творбата е отново гнетящо, музиката раздира, изповедта не носи оптимизъм. Бих казала пак, че който очаква да се забавлява, не е слушателят на композитора Емил Табаков. Но в същото време той „играе” с вниманието и концентрацията на слушателя, държи го. Музиката му заема време, но в нея няма излишни дължини, там непрекъснато се случва нещо – необходимостта на автора да го изрази чрез звука е ярка, притегляща, фокусира изцяло вниманието върху себе си. Този ефект се прояви и на русенската премиера на композицията. И още нещо: музиката на Емил Табаков лично мен винаги ме е убеждавала, че е трябвало да бъде написана, в нея седи някакво предопределение на съществуването й. Дотолкова естествено върви във времето и пространството.
Като музиката на Дмитрий Шостакович, този път Петата симфония. Продължава триумфалното представяне на творчеството на Шостакович от страна на радиооркестъра и Табаков. Използвам рядката възможност като кореспондент от ММД-Русе да пиша за колегите, за които ще използвам думите на Земцов, че не във всички европейски страни има европейски оркестри. В нашата СО на БНР задава тези параметри, защото ръководителят му знае какво изискват и включват те. Беше толкова наситено, така всеотдайно и толкова силно като музикантско проявление изпълнението на Петата! В такива моменти силата на музиката е смазваща, поставяща категорично величието си – в такава степен, че всичко, което символизира силоновия, пластмасовия и електронния напредък на цивилизацията, замира в своята нищожна ерзац-природа. Светът става автентичен, суров, но истински.
Русе