Ходене по буквите
Елена Алексиева. „Нобелистът”. Роман. ИК „Сиела”, С., 2011, цена 15 лева
Майстор на префинено и бавно белетристично слово, с „Нобелистът” Елена Алексиева доказва способността си да пише и проницаемо, и стремително, въвеждайки читателя не само в завладяващата интрига на новия си роман, но и в интригите на световната литературна социология. Зад маската на криминалето Алексиева разсъждава за пост-Нобеловия синдром: как един безспорен писател може да продължи да пише истинска литература, след като е получил най-голямото литературно отличие, а очакванията към него са нараснали непоносимо… Защото блокажът на Едуардо Гертелсман (в него прозират немалко черти на Орхан Памук, посетил София през май т.г.) има своите пазарни измерения – и неговата швейцарска литературна агенция инсценира отвличането му по време на престоя му в българската столица. Инсинуацията, при която, обаче, косъм не трябва да падне от главата на световноизвестния писател, трябва да поднови читателския интерес към него. И агентът му да инкасира нови печалби. За зла участ, колизия между български мутренски групировки осуетява прецизността на първоначалния план – случайно убит е дубльорът на Гертелсман, пропаднал писател от Перник, заснет в записа, с който е поискан „откупът”… Централна фигура в романа е бездарно пописващата полицейска инспекторка Ванда Беловска – самотна млада жена, която обстоятелствата превръщат в литературен критик (и я принуждават да преосмисли живота си). Атмосферата на „Нобелистът” е тотално потискаща – всевиждащият разказвач в романа е мизантроп с микроскоп, вместо око. Всичко е жалко, противно, досадно, унизяващо, безизходно. В последните страници на „Нобелистът” Ванда чете очарована преведената на английски от швейцарската агенция книга на пернишкия писател – печалната печалба от фаталната за него сделка. Тя вече я е чела на български, но: „Това е нашият живот, изведнъж проумя Ванда. Същият този, от който се гнусим и отричаме, който всеки миг на дребно сме готови да продадем на дребно срещу някакъв друг, какъвто не сме виждали, камо ли можем да си представим. (…) Да, нашият живот си е. Само че е реимпортиран, сиреч, почти като вносен. Ето защо е толкова поносим на английски, някак затрогващ и дори хубав.”
Ирина Каракехайова. „Домашна екология”. Поредица „Племена”. Издание на Format.Bg, С., 2011, цена 17 лева
Третата книга от поредицата „Племена”, написана и илюстрирана от Ирина Каракехайова, вярва, че екологията не служи за оправдание, че не трябва да е привилегия нито на бедните, нито на богатите, че не трябва да е мода. В протежение на 29 прями фрагмента авторката заразява читателя със здравия си разум на човек, научил да сдържа своето потребление и да изпитва дори удоволствие от това. „С кола отиваме и на фитнес, а на фитнес отиваме, за да се раздвижим.” Може би Ирина трябва да запознае още хора с поуките на баба си. Защо – вижте в книгата, на чиято корица е половинката от прочутата „Американска готика”.