Индулгенцията Коледа
Ако Коледата не съществуваше, телевизията трябваше да я измисли…
Няма как да не стигнем до това заключение, наблюдавайки предколедните програми на българските телевизии (предполагам, че чуждите не правят изключение). Оставям настрана заставките, украсени със звънчета, елхови клонки, коледни шапки и всякакви други атрибути на предстоящия празник. Въздържам се да посочвам и многото обещания за сладникави филми и музикални програми, които ще ни дарят с истинско коледно настроение. Макар че не мога да разбера защо Коледата се свързва с едни романтично-сантиментални ленти, от чиято захаросаност чак ти се повдига. Изобщо, в телевизионните студия и програмни съвети като че ли очакват Рождество с такъв трепет и нетърпение, че още едва се замержелеела датата 24 декември, и всички вече са изпаднали в трескаво обявяване и подготовка за празника. Всичко е подчинено нему, дори новините – няма информационна емисия, в която да не се прокрадне някоя коледна вест…
Те са три вида: очаквани, куриозни и милозливи.
Очакваните са ясни, те в определена степен са някак задължителни. Иде реч за, например, Коледните елхи, чиито ярки светлини избухват предколедно по световната карта. Вече сме известени, че Коледното дърво е засияло във Витлеем, Париж, Ню Йорк, Москва, Рим, Прага, къде ли още не… Като непременно ни се обяснява как е станало събитието, колко хора е имало на площада, как са ахнали, как са се възторгнали, колко много са се възрадвали. Важен момент е уточнението откъде е елхата, ощастливила множеството. Във Ватикана тази година, ако не знаете, тя е от Украйна, поради това преди и по време на освещаването й специален украински хор е изпълнявал коледни и християнски песни. За Витлеем пък разбрахме, че сега – след като вече не е чак толкова напрегнато в родното място на Иисус вследствие на поутихналия израелско-палестински конфликт, хората били по-спокойни и ведри и без притеснение излизали навън, за да се възхищават на красивата гледка и да се отдадат на коледни емоции.
Куриозните целят не толкова да ни учудят, колкото да ни зарадват и да ни покажат как празникът за другите се превръща в истински празник, а не само в повод за ядене и пиене на корем. От такова естество, например, беше новината за хора на Лос-Анжелеското летище, който посрещал и изпращал пътниците с коледни песни. Подтекстът беше прозрачен – Коледа е празник, чиято основна цел е не да заколиш прасето, а да доставиш радост, да дариш нещо ей-така, безвъзмездно, от все сърце. Разбира се, при целия този коледен потлач понякога се случват и конфузни куриози като коледните картички на евродепутата от „Атака“ Слави Бинев, изобразил се с цялото си семейство върху тях – той в ролята на Дядо Коледа, останалите от фамилията – като работливи джуджета (децата) и красива Снежанка (съпругата). Това, обаче, даде повод на подготвилите новината да ни кажат, че подобна практика не е изненада – срещала се в англосаксонския свят, само че тя си има определени правила, с които нашият сноб пропуснал да се съобрази.
Милозливите искат, естествено, да ни смилят. Цялата кампания „Българската Коледа“ е подчинена на това желание: БНТ ни обсипва всяка вечер с репортажи за дечица, които, благодарение на събраните от инициативата помощи, са успели да преминат през някое успешно лечение. Веднага се изписват и номерата – за Виваком 0700 1117, за МобилТел – 07000 1117. Дядо Коледовци, посещаващи различни социални домове, също са чест реквизит в емисиите. Изобщо, като че ли телевизиите се опитват чрез тези репортажи да изкупят целогодишното нагнетяване на зрителя с новини за злост, немара, отврат и гадост. Един вид, Коледата е тяхната индулгенция за всичкото останало време, в което ни заливат с помия.
Ако Коледата не съществуваше, телевизията трябваше да я измисли…