Сред шемета на промените
Петя Александрова, „Изгубени в гледането. Бариери пред аудио-визуалните медии”, издателство „Рива”, С., 2011
Прочетох книгата два пъти. Първо – в електронен вид, после – разлиствайки страници. И, при положение, че се издава в двата варианта, всъщност съм нейният не само потенциално, а фактически идеален читател.
И Петя Александрова, и мнозина от по-възрастните, които ще отворят тази книга, сме горе-долу в позата на жената от корицата на Сотир Гелев - зашеметена сред небостъргачи и с ретро стайлинг, примерно от 60-те. Като нея се вием в собствените си спирали, предопределени от тези на времето, обществото, киното, технологиите... От една страна, продължаваме да обичаме неравнодушния авангардизъм на 60-те, но, от друга, киното до такава степен се е променило, че за днешните млади (с малки изключения) той е не повече от досадно ретро. Само че контекстът, както знаем, е един от фундаментите на просветеното общуване с изкуството, включително и филмовото, независимо дали си студент или преподавател, създател или критик. А пък нали всички сме и зрители...
Почти няма проблем в книгата на Петя Александрова, който да не е обсъждан в средите ни – професионално и неформално. Прочее, уводът й „Краят на киното, каквото го познава(х)ме» е публикуван в „Култура” като част от дискусия (вж. бр. 16 от 2011). Според мен, най-ценните достойнства на тази книга са, че, първо, авторката е поела риска да надгради популярната емпирия, и, второ - да я „присвои”, да я опише достъпно, да я осмисли, обобщи и дори да лансира прогнози.
Петя Александрова непрестанно се самонаблюдава и самоиронизира по повод баналните перифрази и парафрази – в голямото и малките заглавия, в тези и аргументи. Ала именно в това волно културно отъркване, според мен, се крие част от очарованието на втората й книга – важни са не толкова думите, а техните референции, поднесени с компетентност, игрови стратегии и радикални тези. Някъде имам несъгласия, но надпреварата с времето на Петиния бекграунд е толкова всеотдайна, че в крайна сметка се примирявам. И двата пъти прочетох жадно книгата. А още по-важна ще бъде тя за студентите по кино и аудио-визуални медии. Макар те самите да са в поза, по-различна от тази на жената на корицата.