Около тапетите в Света Марина
До Министъра на културата,
До Главния секретар на Светия Синод
Негово Преосвещенство
†Стобийски епископ Наум
Уважаеми г-н Министър,
Ваше Преосвещенство,
Архитектурната колегия в Пловдив е учудена от демонстрирания непрофесионален подход към паметници на културата от национално значение.
Последните промени в интериора на църквата „Св. Великомъченица Марина” в Пловдив са посегателство не само към историята и архитектурата, но и към държавността и морала на народа.
В резултат на тази намеса, осъществена септември и октомври на тази година:
1. Старите красиви стенописи, рисувани около 1930 г. от екип на известния проф. Георги Богданов, в който е участвал и художникът Господин Желязков – единственият български ученик на Иля Репин, са замазани най-напред с бяла боя, а сега и със зелена боя, върху която са залепени печатни хартиени колажи.
2. Владишкият трон, изработен през 50-те години на ХІХ век. от представителите на Дебърската школа – Димитър и Антон Станишеви, амвонът, както и иконостасите на „Св. Великомъченица Марина”, „Св., Св. Козма и Дамян” и други, които бяха в патинирано орехово дърво от времето на изработката им, са вече невъзвратимо боядисани в златно.
3. Каменната настилка от мраморни плочи, непокътната от времето на строителството на църквата от 1856 г., изхабена на места от множеството богомолци, стъпвали върху нея през годините, е застлана с полиран китайски гранит. Дори мраморната стела с орелеф на двуглавия орел – символ на българската църква, която се намираше в близост до иконостаса, е премахната.
Все още прочутият дърворезбован иконостас (един от най-добрите примери на Дебърската школа) е непокътнат, но докога ли?
Българският дух, морал и естетика, усещането за историчност и наслагване на епохи, за пренесена през времето култура, каквито излъчваше Митрополитската църква преди последните строителни намеси, вече са подменени с кичозна първенющина и чуждоземска помпозност.
Пловдивската архитектурна колегия, както и обществеността, иска да знае: Министерство на културата съгласувало ли е проектна документация и намерения, попадащи в обхвата на чл. 83, ал. 1 и чл. 84, ал. 1 от Закона за културното наследство и ако не, то ще бъде ли приложена санкцията, визирана в чл. 200 на същия закон? Министерството и неговите структури пазител ли е на закона и на българската културна идентичност или е само наблюдател?
Във връзка с широко прокламираното съобщение, че по Европейска програма най-после са отпуснати финансови средства за ремонт и възстановяване на християнски храмове, пловдивската архитектурна колегия с тревога пита:
Такава ли съдба да очакват и останалите църкви в Пловдивската, а и д вруги епархии.
Ако юридическата собственост на сградата на църквата „Св. Великомъченица Марина” не буди съмнение, то не са ли нацията, народът и обществеността нейни духовни собственици? Ако сме наследили от поколения българи духовни и материални ценности, не трябва ли да ги предадем на следващите след нас, или ще им завещаем нашето тщестлавие и разбиране за „лукс”?
арх. Васил Шилев,
член на УС на САБ, дружество Пловдив
Бел. ред. Освен това писмо, приподписано от 30 архитекти, в редакцията получихме и още едно – от архитектите Петър и Василена Дикиджиеви, адресирано до висшите държавни институции и с доста по-остър тон. Всъщност, за този случай би трябвало наистина да се говори с много остър тон – той може да се окаже прецедент за отношението на църквата към обявени от държавата паметници на културата, за които тя, като всеки собственик на паметник, е длъжна да полага съответните грижи, при това надлежно съгласувани със съответните държавни институции. Министерството на културата и Институтът трябва да приложат закона спрямо главата на Пловдивската епархия на БПЦ – при това достатъчно строго, за да знаят нашите архиереи, че трябва да развиват дейността си, съобразявайки се със светските закони, със средата, в която действат. Отделеност на църквата от държавата не значи църквата да прави, каквото си ще. В противен случай някой архиерей може да реши да организира цех за тапети със свети ликове - и един ден да осъмнем с прясно боядисани с блажна боя иконостаси и налепени тапети в Рилския манастир.
К