Остроумен, лаконичен, разпознаваем
Как да го изпишат в карето на книгата, която прави? Художник? Или графичен дизайн? Визуален артист дори? Райчо Станев предпочита най-семплото - “оформител”. Може би скромността се дължи на факта, че по образование е компютърен инженер или по-скоро не обича претенциозните звания.
Но е и безкрайно самовзискателен читател. Защото да четеш с мисъл за оформлението на бъдещата книга, означава да следиш за знакови детайли и нишки, прекосяващи готовия за печат ръкопис, колкото и такъв прочит да нарушава наслаждението от литературната творба. И така – вече над 40 книги (от които, за съжаление на българските автори, само десетина техни).
От друга страна, постоянните сравнения между съвременните литература и изкуство го превръщат в един от действително смислените днес български художници. А тези, чиято оформителска работа най-много харесва, са Ина Бъчварова, Светлана Мирчева и Яна Левиева. Сред чуждестранните автори – преди всичко Дейвид Пиърсън.
За Райчо Станев книгата е въпрос на цялост. Той прави едновременно графичното и типографското оформление. За второто вярва, че е равно на 75% от работата над книгата. Още по-важна за него е възможността да разкаже пред издателя, автора/преводача или редактора своята идея как трябва да изглежда една книга. В примитивна визуална среда, в която образът на корицата най-често удвоява заглавието, ударните, но все пак загадъчни корици на Райчо, наистина се нуждаят от обяснение.
Като ключова в досегашния път Станев приема работата си над “Белият тигър” на Аравинд Адига (“Жанет 45”, 2009), където съчетава ръчна типография с ръчна графика. (Прочее, книгите в индийската поредица на издателя Манол Пейков очевидно изместват своя център към все по-натрапчива типография благодарение на Райчо.)
От своята работа за ИК “Жанет 45” той най-много цени подбора на книги (любими като постижение са му “Токио отменен” на Рана Дасгупта, “Мидълсекс” на Джефри Юдженидис), но и комуникацията. Иначе би искал да направи книга на Харуки Мураками на български.
Ярките книги на Райчо Станев за “Жанет 45” и пътят му към тях могат да се видят в изложбата “Recover” в Wonder Bar на столичната ул. “6 септември” № 38 до18 декември 2011 г. Те са там като част от кросмедийния проект на автора, включващ и документален филм, блог, постове за различни корици и Net-art.