Дебат по време на загуба
Българският футбол наистина трябва да е стигнал дъното, след като ТВ 7 си позволи да проведе предизборен дебат между двамата най-вероятни „балотажници“ след вота на 23 октомври – Росен Плевнелиев и Ивайло Калфин, точно когато играехме с Уелс като домакини (загубихме с 0:1). В събота bTV последва примера на своята по-малка, но напориста „сестра“. И макар не тъй безстрашно като нея, но пък по-„демократично“ – покани и третата, Миглена Кунева, вероятно за уравновесяване на противопоставянето между първите двама. Телевизията покани и вицепрезидентите, но това май не се оказа добър ход – Стефан Данаилов, който не е свикнал да бъде миманс, на няколко пъти се поозъби на водещите. При Николай Бареков подгласници липсваха, също и Кунева; и затова там някак по-ясно се видя: колкото и БСП да се биеше в гърдите, че ще води позитивна кампания, нейният кандидат се продираше да напада агресивно (прочее, клипът на социалистите също не е най-позитивното нещо на света). На този фон неговият съперник изглеждаше като български национален футболен отбор на мач с Англия – плах и на моменти чак неразбиращ защо тази нападателност, защо тази настървеност, защо тази нахъсаност... За „футболната“ атмосфера допринасяше и наличието на агитки – Николай Бареков май съвсем се е вживял в ролята на арбитър на политическия терен в България, та без сектор Б и сектор Г той изглежда не му се струва истински автентичен. Всъщност, водещият на ТВ 7 е показателна демонстрация на разбирането за политика тук, в България – не съпоставка и избор между конкуриращи се платформи, а надвикване и надговаряне на противника (да не кажа врага). Затова и Калфин така органично се вписа в организирания в ТВ 7 дебат – той беше дошъл не чак толкова да анонсира себе си, колкото да компрометира опонента.
В bTV си бяха взели поука от „агитпропството“ в ТВ 7, затова техният дебат беше по-организиран, подреден и концентриран, въпреки че участваха повече хора. Особено добра беше идеята да се покажат конкурентите в техните кандидат-президентски обиколки – да бъдат видени в човешкия им, всекидневен, бих казал, облик, без лустрото на камерите и изискването за реторични умения. Прочее, от тези филмчета се видя, че, за разлика от Ивайло Калфин и Меглена Кунева, Росен Плевнелиев все още не е свикнал със светлините на прожекторите, че е повече работар, отколкото глашатай. Което донякъде оправдава подозренията, че ще му бъде трудно да бъде самостоятелен държавен глава, ако седне в креслото на „Дондуков“ 2. Това съответно не му носи дивиденти, видя се и по гласуването след края на дебата. Дивиденти, обаче, не носи и агресивността на Калфин – особено несъстоятелен беше вопълът му за агенцията, измерваща резултатите, както и за 36-те други, всичките обслужващи правителството?! Но да си политик от такъв ранг и да не можеш да кажеш една 37-а, на която да вярваш – стори ми се нещо като поведението на „сърдитко Петко“, или като в известния виц: „А бе, и аз не знам как е, ама не е така!“. Ето защо с умерената си, но в същото време стабилна и непоклатима гражданска позиция Меглена Кунева спечели най-много точки от спора в студиото. И напълно прав беше Цветозар Томов да се скара на Кънчо Стойчев в сутрешния блок на bTV, че манипулира и сугестира зрителите – след като два пъти са се увеличили стойностите на предпочитащите я, значи тя е победителят в дебата, не е нито Калфин, нито Плевнелиев. Но пък и те не загубиха, останаха си там, където са, на същите позиции…
Прочее, май това не е най-важното – кой е спечелил или загубил в един или друг дебат, най-важното е, поне според мен, да се окажем печеливши като граждани на демократична държава след края на изборите. И да продължим да бъдем такива…