Музикални формати в големите български телевизии – непрестанно. По bTV в момента тече „Гласът на България“, Нова телевизия отвръща на предизвикателството с “X-Factor“, Канал 1 проведе състезанието за детската „Eurovision“ и анонсира голямата, където изпълнителят ще бъде видян от „милионите зрители на голямата европейска сцена“. По българските ефирни ширини тези предавания май няма да престанат никога – все ще тече някакво шоу, което ще търси я музикалния идол, а гласа, я Орфея на България. Та нали сме неговата родина, все пак?!

Горното обстоятелство е добро обяснение за интензитета на музикалните шоута, но не стига докрай. Защото виждаме: всеки път, когато се обяви кастинг за такъв формат, желаещите са сериозно число – някои от продуцентите дори се хвалят, че надскачат хиляда. За хиляди не знам, но че са стотици явяващите се – това е сигурно. Всеки, който е бил убеден я от приятели на маса, я от близки и роднини, я от учителките в училище, че може да пее – там е. Няма да казвам истерия, но възбуда има и това си личи включително по отзивите в нета: един почитател ето как се е превъзторгнал и прехласнал: „Поздравявам МАРИАНА ПОПОВА, НЕВЕНА КОЛЕВА, СЛАВИ ТРИФОНОВ, ГОДЖИ и всички от "Гласът на България", най-гледаното и популярно предаване, с една песен на великата и неземна МАРИАНА ПОПОВА!“; други пък гледат повече с подозрение и скептицизъм: „Емил Филипов , защо мислиш , щяха да се изядат Мага и ВАско.. защото единия е "продуцент" включително и на Мария Илиева.. и определено има някой , който да е нагласен от него в това предаване.. А Васко Василев.. е професионалист от световна величина и НЕ ТЪРПИ ПОДОБНИ НЕЩА.. !!!“ Тъй или иначе, тези предавания имат достатъчно публика, рейтингът им е висок, така че инвазията им няма да спре, напротив – със сигурност ще се увеличи. ТВ 7, например, засега още се въздържа, но съм убеден, че и там ще открият неразработен чужд формат, който да употребят в България.

Прочее, българската поп-музикална общност едва ли ще има нещо против такова разрастване, все пак, предавания от този род са една добра сцена и за лично популяризиране, и за професионално утвърждаване, и за изкарването на някой лев. Още по-доволни могат да бъдат от енергията и предаността на големите български телевизии на фона на сравнително бедния и постен естраден подиум, където почти няма място за сериозна изява и голям концерт. Всъщност, телевизиите компенсират именно тази липса, те са форумът, благодарение на който тя не се усеща толкова болезнено и депресиращо. Мария Илиева, например, е и в журито на „X-Factor“, ще бъде в журито и на „Eurovision“. Е, как да не минава за „певица № 1 на България“?

Да не говорим, че смесването на стилове в самите предавания също разрешава на всеки да се представи, да се изяви. Тази еклектика е изключително важна – в музикалните формати всеки стил е равнопоставен на другия, няма по-престижен и по-достоен. Чалгата върви наред с рока, старите шлагери – със съвременни денс парчета. Само класиката е леко поизместена, най-много някоя популярна ария да се чуе, а! – и някой неин представител да се включи в журито, както Васко Василев в „X-Factor“. Показателна демонстрация за пълната липса на ценностна йерархия в българското общество – тук всичко е равно на всичко, няма по-горе и по-долу.

Тази мешавица, между другото, е вероятно и един от подтиците за млади (и не само) да се втурнат към телевизионните подиуми – все пак, те са издигнати, малко по на високо са, следователно имаш шанс да изпъкнеш и блеснеш. Да попееш, да смаеш зрителите също както Орфей е смайвал тракийските овчари. Въпреки че не си автентичен, не си истински – дават ти да изпълняваш само чужди парчета, твоите (ако имаш такива) са аут. Една имитация на творчество и дарби, която уж търси таланти, но всъщност ги прави всички да изглеждат еднакво. Да не си Иван, Ана, Боряна, а единствено и само Орфей и като него да орфееш…

Когато в едно общество няма йерархия на ценности, то преминава към класация на имитации…