Телевизията, подтичваща и изоставаща
Събитията в Катуница явиха много неща: първо, сериозното объркване сред правоохранителните органи при спонтанни (и не дотам спонтанни) взривявания на гнева на тълпите – няма как иначе да се обясни бездействието при палежа на къщите на фамилия Рашкови; второ, пълният ступор от страна на държавата пред тлеещи конфликти, за които като че ли настроението е: „А бе, само да не пламнат”, затова без опити за разрешаване; трето, абсолютната липса на справедливост и ефективна правораздавателна система в България – в противен случай деребейството, за което непрестанно споменават жителите на Катуница от страна на Кирил Рашков и неговите роднини, отдавна да е санкционирано; четвърто – влиянието, което оказват събития в други точки на планетата върху случващото се у нас – няма как да не сторим паралел в тази връзка с английското „пазаруване“ без пукната лира в джоба, организирано през социалните мрежи и отново през социални мрежи организираният погром срещу имотите на т.нар. „цар“; пето, все по-разширяващото се лумпенизиране и десоциализиране на огромни сегменти от младото поколение на Европа, което търси в квази общности, събрани по случаен и напълно произволен принцип – футболни агитки, рокерски сборища, ролер-групи и рапърски банди, своята все по-изплъзваща му се индивидуална идентичност, което съответно го прави почти неконтролируемо и силно агресивно в рамките на съществуващия ред против всеки, припознат като различен и/или облагодетелстван; шесто, все по-ясното и дразнещо солидна част от съвременното общество разслоение по оста „бедни-богати“, което още повече засилва острото чувство за несправедливост в глобализирания свят; седмо, ролята на новите медии в, така да се каже, конструирането на този глобален свят и сериозното изоставане и дори, бих казал, архаичност, демонстрирано конкретно от телевизиите в ориентацията как да се отразява той.
Ще оставим първите шест точки за анализ от социолози, антрополози, културолози, философи, социални психолози, други експерти… (Макар че „случаят „Катуница“ за пореден път показа провала на експертното знание, което все повече се откъсва от реалните обществени проблеми за сметка на това да бъде близо до трапезата на властта и в нейна мъркаща услуга. В световен (не единствено в български) план експертите единствено увеличават количеството на „говорещите глави“ по медиите, без това тяхно говорене да има реални последствия върху мисленето на останалите глави, съставляващи т.нар. „общество“, доколкото все още имаме право да говорим за наличие на подобно нещо и в национален, и в интернационален план. В нашия случай е същественото как на практика, от първа ръка, гледахме безпомощността на телевизията да постигне онова, което ставаше „на терен“. И не иде реч само за отрязаните кабели и съсипаната апаратура на екипа на bTV начело с Миролюба Бенатова, нито за повече словото, отколкото гледката в репортаж на Иво Никодимов (Канал 1), още по-малко за спешното приземяване на Николай Бареков в Катуница и страстните филипики на Люба Кулезич от студиото на ТВ 7; думата е просто за тоталното изоставане на телевизията, която търчеше подир събитията и единственото, което предлагаше, е или справка кой е Кирил Рашков, или пресконференции на отговорни полицейски и прокурорски лица как полицията действала професионално, или реплики на премиера в обратна посока. Някак в цялата институционална шумотевица се изгубиха истинските действащи лица – самият Кирил Рашков, охраняващите полицаи, вандалстващите младежи, разярените жители на Катуница… Всички тях камерата ги регистрираше, но само ги регистрираха и репортерите, да не говорим, че спрямо организиращите се групи в социалните мрежи – напълно индиферентно отношение, вместо точно оттам да се тръгне, че да се разнищи цялата кризисна ситуация. Обратно, телевизията в цялост търчеше след интернет и събитията, опитвайки се поне малко от малко да компенсира своето изоставане. Уви, безнадеждно предприятие!