Балкански резонанс в Пловдив
Галерия „Резонанс” - едно от най-добрите пространства за съвременно изкуство в Пловдив, е домакин на поредица гостуващи експозиции, наречена “Балкански Резонанс”. Първата от тях представя изкуството на македонския художник Нове Франговски (р.1939).
Винаги е важно и интересно да се разбере как и защо един художник, тръгнал от света на фигуративното, минава през нов прочит на натурата – използва я като повод за експеримент в картината, за да стигне до съвсем противоположна концепция, в която жестът е смисълът на творбата. Когато става дума за експеримент и идейно-пластическа трансформация в неговата работа, еднакво важни са както естетическите му пристрастия, чувствителността и сетивността, нагласата му към света, така и социо-културният климат и географското местоположение.
Нове Франговски завършва живопис в Художествената академия в Белград през 1966. Като повечето автори от неговото поколение, получили класическо художествено образование, в началото на творческата си кариера той е обвързан силно с натурата. В следващи периоди запазва тази “връзка”, но я интерпретира концептуално.
Изключително интересно е да се види и проследи смисловото и визуално трансформиране на тази принадлежност към натурата в една нова живописна система. Обратът в концепцията на Франговски не става изведнъж. За да бъде уверен, силен и категоричен в това, което прави, той трябва целенасочено и обосновано да стигне до философско-естетически обобщения, свързани със синтеза на формата и цвета. Тази промяна е дълго акумулирана и отчасти проектирана в предходните му работи, но през 1990-те години като че ли много неща в творчески и личен план допринасят за новия път, по който художникът тръгва. Идеалистичната му нагласа за света на изкуството, а по-късно и разочарованието, разпадът на бивша Югославия, са причина да се дистанцира от работата си и за известно време да се оттегли в родния Галичник.
Всички тези тревоги, разочарования, безпокойства и безсъници сякаш са изригнали като вулкан върху платната му. Емоционален, искрен и мощен жест, който прави изкуството му дълбоко, честно и лишено от сантиментален драматизъм. Картините му са правени на един дъх и концентрират онзи емоционален предел, при който сетивата са докрай изострени и през теб минават вибрациите на външната среда, за да се огледат в твоя личен свят. Противопоставят се представи, нагласи, впечатления и преживявания отвън и отвътре, които са овладени в няколко експресивни линии, за да продължат борбата върху платното и да изразят вечното “себеизпитание”, вечните противоречия и въпроси на Аза, които те карат все да търсиш отговори пред бялото платно. Тези черни линии са като стенограма на душата. Всяко петно, капки, напръскване носят сблъсъка на духовно и материално, на разума и сърцето, на желание и реалност, на стремеж и предопределеност. Следите от четката са като преплетени пътища, по които те е повело безпокойството и не ти дават мира, докато не разплетеш този черен възел. Смисловият код и асоциациите на знака и жеста могат да бъдат много, но по-внушителни в картините на Нове са експресията и желанието да се запази и предаде автентичността на емоцията.