Историята на една интрига
Поводът:
Брой 16 от 29 април на „Култура”, в който изборът на вестника е фотоизложба на Мариета Ценова, наречена Limited edition и експонирана в пловдивската галерия UP.A.R.K. Изложбата съдържа 50 портрета, правени в маниера на старите майстори, като Холбайн, Ван Дайк, Вермеер и др.
Експозиция:
От: maria vassileva <maria_vassileva@yahoo.com>
Относно: za izbora na kultura
До: Светла Петкова <svetlapet@gmail.com>
Як: Kultura <kultura@online.bg>, Alexander Valchev <alvalchev@abv.bg>, Stefania Yanakieva <stefania1272@abv.bg>
Изпратено на: Петък, 29 април 2011 20:39
Светла, как можахте да сложите за избор на „Култура” изложбата на Мариета Ценова, която изцяло копира проекта на Александър Вълчев от 2005, за която самата ти си писала в същата тази „Култура”?
Мария
From: Светла Петкова
To: maria vassileva
Мария, да не би да мислиш, че Мариета е видяла изложбата на Сашо Вълчев и е изчакала 6 години, за да се позабрави, след което е решила да изненада обществеността с нещо ново? Всички знаем, че вече е твърде остаряло мисленето за иновативността в изкуството и че е напълно възможно една и съща идея да възникне едновременно на две, три или повече места. Със сигурност има и други фотографи по света, които са използвали подобен подход и идея. Излишно е да казвам, че Мариета Ценова е добър фотограф и самият факт, че прави изложба в България (в случая 7-годишен проект с 50 фотопортрета), е достоен за "Избор". Така че, ако обичаш, не се опитвай да създаваш интрига между мен, Стефания и Сашо.
С.
От: maria vassileva
До: Светла Петкова
Як: Alexander Valchev, Stefania Yanakieva, Kultura
Светла, не ми е в стила да създавам интриги. И е жалко, че мислиш така. Въобще не ме интересува дали Мариета е видяла тази изложба или не. Важното е, че ти (а в твое лице и вестникът) са я видели, даже отразили. Хигиената в журналистическото и критическото поведение е изключително важна. Както и паметта. Незачитането на предишния опит е тъжен белег на културната безпаметност.
Мария
От: Alexander Valchev
До: maria vassileva
Як: Stefania Yanakieva, Светла Петкова
Здравейте,
не смятам за добра идея да се изпокараме заради Мариета Ценова. Но няма как да не съм на мнението на Мария.
Липсата на историческа памет в нашата държава е повсеместна и това ни кара да повтаряме едни и същи грешки непрекъснато.
Затова ние със Стефания ще направим хронология на нашия проект и ще го разпространим.
Надявам се, че и в. "Култура" ще го публикува. Нека всеки, които го види, сам да си извади изводи.
С уважение!
Сашо Вълчев
From: Stefania Yanakieva
To: maria vassileva
CC: Alexander Valchev; Kultura
Не става въпрос за никакво скарване. Нито кой колко добър фотограф е. Но приликата с нашия проект е толкова явна, че по-скоро трябва да се търсят разликите, а не приликите. Някак си не можем да кажем, че е чисто съвпадение или реплика, или друг някакъв евфемизъм за заемка от чужд труд, т.е. плагиатство.
Твърде е възможно въпросната авторка да е видяла нашия проект и да си е "помогнала" в нейната работа. Това, че е добра професионалистка или известна, не я прави недосегаема. "Реминисценции" беше широко огласен от медиите, има го в международни каталози и на много места в нета. Даже е чудно, че един професионалист не си прави труда да се осведоми какво е правено преди него.
И друг момент, който ми се видя интересен. Замисълът на въпросния проект на Мариета Ценова започва, според думите й (не според публикации и т.н.) тъкмо преди 7 години, а е завършен чак сега. Т.е. започва малко преди "Реминисценции" да бъде представен в СГХГ в самото начало на февруари 2005 г. Не по-рано или по-късно.
Очевидните съвпаденията (а не просто някакви далечни сходства в идеен план) са толкова много - смислови, визуални и темпорални, че не мога да ги подмина с лека ръка. А и вестник "Култура", който уважавам и в който редовно публикувам мои статии, не би трябвало да го прави с обяснението, че въпросната фотографка била известна и работите и били хубави.
от Светла Петкова
до Alexander Valchev, maria vassileva, Stefania Yanakieva, Kultura
Мария, Сашо и Стефания,
аз също не искам да влизаме в конфликт. Просто ми се струва, че този начин на общуване не е най-удачният. Мисля, че ако някой има възражения срещу публикация във вестника, може да напише официално писмо до редакцията. По принцип бих се радвала да се водят открити дискусии по проблемни теми, а не нещата "да се изясняват" така скрито, по електронната поща.
Поздрави,
Светла
Кулминация
Официалното писмо:
“Copy” и “Paste” като метод в съвременното изкуство
Повод за размисъл за свободното използване на този метод дава изложбата Limited Edition на Мариета Ценова, осъществена в галерия UP.A.R.K. в Пловдив. Става въпрос за “copy” на проекта “Реминисценции”, осъществен от художника Александър Вълчев и куратора Стефания Янакиева в началото на 2005 г. в СГХГ и спокойното му “paste”-ване от г-жа Ценова като нейно лично постижение през април 2011 г. За съжаление, приликата с нашия проект е толкова явна, че по-скоро трябва да се търсят разликите, а не приликите между двата. Колкото и да ни се иска, не можем да кажем, че е чисто съвпадение на идеите, реплика или да заменим думата “плагиатство” с някакъв друг евфемизъм, обозначаващ прякото ползване на чужд труд.
"Реминисценции" беше широко огласен от медиите, през годините участва в редица национални и международни изложби и конкурси, публикуван е в каталози и на много места в интернет. Неговият успех се дължеше и се дължи на силната визия и актуалната му, ясно изведена идея и концепция. (вж. http://www.sghg.bg/newsite/index.php?module=exhibitions&lg=bg&show=past&year=2005 ).
Не знаем какви идеи е имала Мариета Ценова и кога и как са се оформили те, но за нас не остава съмнение, че е видяла нашия проект и си е "помогнала" в нейната работа. Ако това не е така, защо тя като добър професионалист не си е направила труда да се осведоми какво е правено преди нея в тази посока и поне да посочи проекта “Реминисценции” като предхождащ нейната изложба. Да не говорим за автопортретите на Синди Шърман, където тя се превъплъщава в герои от отминали времена, обличайки техните дрехи и възприемайки тяхната самоличност, като акцентира върху гротескното, стигащо до болезненост, и театралното.
Още няколко момента отново ни водят към извод за свободни “заемки” от страна на Мариета Ценова. Никъде не видяхме да е изведена нейна концепция или поне изяснен генезисът на идеята й и причината за създаването на тези портрети тъкмо по този начин. Замисълът на Limited Edition започва, според думите й (а не според фактите – публикации и т.н.), тъкмо преди 7 години, а е завършен чак сега. Т.е. подозрително започва тъкмо преди "Реминисценции" да бъде представен в СГХГ на 3 февруари 2005 г. Не по-рано или по-късно.
Очевидните съвпадения (а не просто някакви далечни сходства в идеен план) са толкова много - смислови, визуални и темпорални, че не можем да ги подминем с лека ръка. А и вестник "Култура", който уважаваме, не би трябвало да посочва като свой избор един проект, заимстващ чужда идея и дори начина на изобразяване, още повече, че същият е отразил “Реминисценции” в свой брой от 4 март 2005 г. Става въпрос за журналистическата коректност и запазването на културната памет поне от сериозни издания.
Единственото положително нещо, което можем да отбележим за проекта на Мариета Ценова, е, че тя добре е усвоила нашия труд и е създала естетически издържани портрети, макар и с известна липса на вътрешна дълбочина, което търсене беше основно за нас. Мислим, че ако Limited Edition просто се нарече “Реминисценции - 2”, нещата ще си дойдат на мястото.
Д-р Стефания Янакиева, Александър Вълчев
Финал:
От Мариета Ценова:
Много жалко, че тези хора са си въобразили, че са копирани.
Откакто съществува фотографията, се правят портрети, инспирирани от изящното изкуство.
В момента стотици фотографи работят класически портрети... от Хироши Сугимото до Хендрик Керстенс... А в Русия от години излиза списание, което се е посветило да репродуцира класически платна в съвременни фотографии.
Ето няколко линка на първо четене:
http://www.independent.co.uk/arts-entertainment/art/features/contemporary-portrait-photography-magical-realism-989007.html
http://www.karavan.ru/Karavan.nsf/Karavan/Private.html?OpenDocument&ID=F469EB001633B104C32578700052C1A3
http://fineartamerica.com/featured/2-the-feast-gabriel-antoine.html
http://www.flickr.com/people/kevsyd/
http://tmp.acp.org.au/gallery/images/2009_03/kevin_best_digital_composit.jpg
http://tmp.acp.org.au/gallery/images/2009_03/jacqui_israel_cc1.jpg
http://www.davidellingsen.com/blog/2011/02/portraits-new-work/
https://klosetkase.wordpress.com/tag/fine-art-photography/page/2/
http://www.vincentborrelli.com/cgi-bin/vbb/101147
Епилог:
Човек трябва да е или напълно неграмотен, или изключително нагъл, за да претендира за авторски права върху т. нар. бродещи (странстващи) сюжети. Ако двете изкуствоведки – Мария Василева и Стефания Янакиева – не са чували за тях, язък им за дипломите. Ако пък са чували, което ми се ще да вярвам, в реакцията им – и срещу Мариета Ценова, и срещу вестника – трябва да се търсят други мотиви. Какви могат да бъдат те? Първият възможен е да се произведе интрига – между Мариета Ценова, Александър Вълчев и вестника. С каква цел – засега неясно. Ако, разбира се, Мария Василева не я изясни. Вторият мотив се свежда до „маркиране” на територия (като кучетата). Само че това е твърде провинциален ход с възможна употреба само на местен терен. А и кой им е казал, че на тази територия никой не е бил преди тях, още по-малко пък е забранено тепърва да влезе. Историята на изкуството е доста по-богата от въображението на двете дами.
Третият възможен мотив е наличието на тежък комплекс за малоценност, който обикновено се трансформира в мания за свръхценност. Което си е, въпреки заявените претенции, все същият провинциализъм.
А може би няма никакви скрити мотиви, може би става дума за първосигнална и не дотам умна реакция...
Колкото до паметта на вестник „Култура”, той я има. И този сюжет, сигурно е, няма скоро да забрави.
Копринка Червенкова