Ходене по буквите
Августо Монтеросо. „Черната овца и други басни”. С предговор към българското издание от Барбара Джейкъбс. Превела от испански Нева Мичева. ИК „Жанет 45”, цена 9 лева
Аугусто Монтеросо (1921, Хондурас – 2003, Мексико) е най-прочутият редом с Мигел Анхел Астуриас гватемалски писател. Неговият световен престиж се дължи на бистрия микроразказ – като превъзхождащия според Итало Калвино всички други творби от по изречение или само ред „Когато се събуди, динозавърът беше още там”. (Прочее, Монтеросо през 1978 предговаря 10 български разказа за мексиканското им издание.) Съпругата му Барбара Джейкъбс пише, че към басните от „Черната овца” трябва да подходим предпазливо, както към всяко малко нещо. „Но без страх.” В крайна сметка, басните в „Черната овца” са смешни – и в тях той е описал точно мен, своя критик. И моя страх (примерно, да не се изложа в тълкуването им). Ето как го е направил великият гватемалец: „В гората преди много време живеел един баснописец, жертвите на чиито критики се събрали веднъж и го посетили, за да се оплачат (като весело се престорили, че говорят не от свое, а от чуждо име), че критиките му не произтичали от добронамереност, а от чиста злост. Той обаче се съгласил с тях, та те си тръгнали сконфузени – както оня път, когато Щурецът се престрашил и си казал на Мравката всичко, дето имал да й казва.” Монтеросо не прощава и на колегите си, които се стремят да бъдат социални критици, без обаче да се изпокарат с никого – и затова Шебекът, наумил си да стане писател сатирик, поляга в Мистиката и Любовта само и само за да не жилне някого от онези, с които дели трапеза. Високоскоростен смислов слалом, ясна поука след етическа главоблъсканица, сочна реч на непредсказуемо въображение – въоръжен с тези неотменни характеристики Монтеросо добродушно се засмива над всяка твар и гадинка, които преувеличават себе си. И мога само да си представя каква политическа тъга сълзи зад бълбукащия хумор, с вещина пресъздаден от Нева Мичева (разгледайте внимателно и илюстрациите на Ина Бъчварова). В поредицата „Краткиразкази з а в и н а г и” на ИК „Жанет 45” за тази година следват още Реймънд Карвър, Етгар Керет и поне две сериозни изненади, обещават от издателството.
„Панаирът на книгата. Български и балкански измерения”. Съставител Алберт Бенбасат. УИ „Св. Климент Охридски”, С., 2010
Основната задача, по думите на съставителя, е да се предостави материал за бъдеща концепция за организиране и провеждане на Панаир на книгата, изградена на базата на извършените проучвания и анализи, да се подобрят сътрудничеството между отделните звена на книжния бранш, където специално място са намерят студентите от специалността Книгоиздаване на Софийския университет. Действително драматична е кръглата маса, „Културна и бизнес ефективност на Международния панаир на книгата – София, в контекста на балканските панаири на книгата”, проведена на 4 декември 2009 година. Нейното послание е: Така повече наистина не бива...