Не путинизация, а тачъризация
Пророкуващите нещастия се безпокоят - над Централна Европа надвисва познатата сянка. Наблюдавали злокобна обстановка - маршируващи в подгизнали поля войници; бълнуващи водачи и обожаващи ги маси. The„WashingtonPost” бие тревога: путинизацията идва. Германската преса тръби тържествено за нова :Fűhrerstaat”. За Беларус ли става дума? Не, за Унгария. Същата тази Унгария, която успешно завърши посткомунистическия преход, за да стане една модерна и стабилна демокрация, силна със славната си история и богатата си култура.
Факт е наистина, че дясната партия на Фидес получи мнозинство от две трети в парламента, Виктор Орбан като министър председател засили политическата си власт с безпрецедентна решителност и бързина – назначи президент, сложи човек от Фидес начело на Сметната палата, премахна данъчната администрация, която контролираше бюджета, оряза правата на Конституционния съд, новият медиен Съвет вече може са налага на медиите тежки глоби за неясни провинения, като посегателство „върху човешкото достойнство”. Няколко десетки публични фондации в областта на изкуството, на културата, в помощ на ромското малцинство и на бездомните трябва да прекратят дейността си, функциите им ще бъдат поети от правителството.
Всичко това издава ли опасен културен вандализъм? Да. Трябва ли да се безпокоим от централизирането на властта от Фидес? Безспорно. Значи ли това, че Унгария пропада в диктатура? Не. Подобни бълнувания не са полезни за никого и най-вече за привържениците на модернизацията, които се стремят да изстрелят страната в XXI век.
Ние във Великобритания би трябвало да познаваме разликата между една демокрация, при която властта е прекалено централизирана, и диктатурата. Моделът на Виктор Орбан не е моделът на Путин, а моделът на Тачър. Тя също бе изстреляна във властта от вятъра на надеждата след години на лениво лейбъристко управление; тя също извърши безпрецедентна централизация на властта; тя също води културна война срещу онези, които считаше за опасни прогресисти; тя също не търпеше никакви различия в собствената си партия.
През 1990 г. баронеса Тачър бе посрещната в Будапеща ентусиазирано. Днес тя би се чувствала там у дома си.
TheTimes